Хората са поставени в условия да бъдат принудени да кредитират съществуващата система – Матрицата, със своето право на глас, спестовни единици, работоспособност и природен потенциал – ум, красота и сила. Колко поети, художници, писатели, актриси, проститутки, певици и топ модели, бизнесмени, военни, полицаи, дизайнери, политици и културтрегери…. всъщност обслужват матрицата, работят за нея. А иначе, те смятат, че творят!!!Че изграждат новото общество, новата епоха, т. нар. Ню Ейдж.
Поради това, че те не виждат друга алтернатива, нещо което впрочем им се насажда от самата Матрица, те се чувстват принудени да избират между един от няколкото варианта, всичките обслужващи и породени от самата Матрица. Каквото и да избират, както и да гласуват, каквото и да правят, те винаги укрепват Матрицата. Със своите действия, те винаги заявяват своето “да” на самата матрица. Въпреки, че не са съгласни със съществуващия ред, те нямат възможността да прозрат алтернативата, и като не я виждат, единственото което им остава е да се боричкат помежду си за повече човешка справедливост, достойнство, материални облаги, нещо което впрочем матрицата им е предоставила в изобилие. И турнири, ако поискат, и турнири ще им бъдат предоставени, в хода на които да спорят за върховната – човешка справедливост, която обаче все пак не е божествената. И така Матрицата е щедра, и хитра, и далновидна, когато се касае за изобретателност да неутрализира човешкото недоволство и да го канализира в безопасната за нея посока. Но тези й качества отсъстват в случая, когато става въпрос за самата нея, като инструмент, на който е дадено да съществува в определен отрязък от време. В този смисъл, може да се има предвид, че на Матрицата не й е дадено да предвижда собствената си траектория.
Всевластна, но ограничена е. И всеки един човек има повече простор в развитието си, отколкото ограничената механика заложена в самата Матрица.
|