Според мен операция "Иракска свобода" си върви напълно нормално. Още в началото и Буш и Блеър заявиха да не се очаква светкавично развитие на нещата. Което ще рече че са предвидени всякакви сценарии и ако се случеше най оптимистичият той просто трябваше да представлява приятна изненада. Такова развитие можеше да има единствено ако вътрешна иракска опозиция беше предизвикала разпадане на режима още в началото на военните действия. Изявленията още тогава за по продължителна война от очакванията показват единствено, че на подобно нещо не е разчитано. Ако се разгледа в такъв смисъл развитието от позиция на класическа война то постиженията на англоамериканците са забележителни. При сухопътна операция започната без предварителна въздушна подготовка само за няколко дни е заета линия от няколкостотин км. от Ум Касър до Карбала. На практика това което се извършва сега е да се разположи армията и обезопаси тая линия, а се прехвърлят и нови войски които ще я наситят. На север продължава разтоварването на американски войски и на практика северният фронт е вече факт и все по интензивно ще се атакува оттам. Иракската армия търпи големи загуби, които няма как да компенсира, докато САЩ и Великобритания могат да увеличават огневата си мощ. Аналогиите с WWII са смешни. Не само че технолигичното ниво днес е много различно, но и противниците в сегашната война са от много различен калибър един спрямо друг за разлика от Вермахта и Червената армия които бяха съизмерими. Не е нужно да се навлиза в подробности за огромните разлики във войните между които се прави опит за аналогия. Само едно ще посоча че през цялата руско-германска война, дори и в началната фаза Русия имаше въздушно превъзходство. Ирак обратно, не представлява никакъв фактор във въздушната война. Просто дните на режима в Багдад са преброени и нещата не се развиват нито по най оптимистичният, нито по най песимистичният вариант. Аз бих казал че войната върви много добре ако се изходи първо от началната база на англоамериканците с която тръгнаха в началото на операцията и второ това което показва Ирак като поведение и съпротива. Последното е неизвестното в уравнението и съвсем е ясно е че режима трябва и ще бъде размазан без никакво значение каква стойност има въпросното неизвестно. Впрочем тази стойност тепърва ще има да се разбере понеже това което се случи досега е само предварителна подготовка за решителното развитие.

И разбира се бой по тарамбуките.