От къде на къде да имаме по-категорична подкрепа за операцията, след като по-голямата част от обществото е против нея?

Правителството е избрано от парламента, който пък е избран от избирателите. Следователно то си има мандата през който трябва да си провежда политиката дето смята за правилна. Ако някой смята въпросната политика за вредна в степен такава че трябва незабавно прекъсване без да се чакат следващи избори, където хората да си дадат оценката то има два начина. Единият е да се бламира правителството в парламента, което не е вероятно поне по тоя повод. Другият начин е хората да залеят улиците и да протестират енергично ако темата им е толкова важна. И са показали че го могат примерно през 1997, когато наистина смятаха за важно да протестират. Аз лично не забелязвам никакъв ентусиазъм на хората да протестират сега, пък каквото и да си мислят за войната в Ирак. Изключение правят само шепа злобари, които е смешно да се твърди че представляват обществеността в България. В краен случай БСП би могла да си направи няколко червени партийни митинга без някакво значение.
Руският и френският президент представляват позициите на страните си. А нашият наистина се осра след като в продължение на целият предвоенен период се ослушваше на всички страни без да заеме ясна позиция, но поне създаваше впечатление че работи в синхрон с правителството. А веднага след началото на войната се обяви против националната политика, с което размива българската позиция. И от това за България може да следват само вреди и нито една полза.
Доколкото разбирам от другите ти разсъждения ти си противник на започването на войната при което би трябвало да мислиш, че без войната нещата щяха да са по добри. Пак не става ясно обаче коя е точно алтернативата на войната при която нещата биха били по добри отколкото военното решение на проблема. Аз не виждам такива алтернативи особено като се отчита поведението на Франция и Русия изразяващо се не в търсене на алтернатива, а изключително в обструкция на американците и докарването на кризата до една безкрайна агония. От подобен мир с продължителна криза около Ирак (ами тоя филм го гледаме 12 години вече) България, а дори и самият Ирак (включително и в човешки животи) губи много повече отколкото от едно бързо военно решение. Имаше безкрайно дълго време от много години през което да се намери алтернатива такава, която да направи властта в Багдад приемлива в очите на света и да се извади Ирак от изолацията. Това не стана и не може да продължава до безкрайност предвоенната ситуация със игрите с инспекторите, с ембаргото, с цялата несигурност около Ирак и т.н. В крайна сметка, ако възелът не може да се развърже той се разсича и в случая българските и американските интереси са в абсолютен синхрон. Отново бих добавил, че това е от интерес и на самият Ирак. Франция може и да има интерес от продължаване на мизерията, ембаргото и терора в Ирак още месеци и години с цел да спаси изгодни договори сключени с режима и да прави пари от сътрудничеството си с един тиран, който освен че е тиран е докарал до пълна катастрофа страната си и се къпе в кръвта на народа си. За българските интереси обаче подобен сценарий е противопоказен, а за самите иракчани също е много по голямо зло от днешното развите на нещата. Просто скоро режимът в Багдад ще бъде ликнвидиран, а Ирак и светът ще се превърнат в едно по добро място за живеене.

И разбира се бой по тарамбуките.