Едно време, през 1876 г., по повод пренията в парламента, казах на досадния Гладстон да не си чеше езика с горди приказки за мъчениците оттатък Дунава, ами да гледа собствената си паница. Казах му го в прав текст: ПО-ДОБРЕ ДА ЗАГИНАТ 100 000 БЪЛГАРИ, НО ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕН МИРЪТ. Не виждам причини и днес Англия (и нашият постмодерен доминион САЩ) да се отказват от тези мои думи. Впрочем, виждам, че те не са се отказали през всичките тези 127 години. Ето това се казва дипломатическа стабилност и последователност! There is nothing to fear, miLords!