|
Буш е планирал смяна на режима в Ирак, преди да стане президент
Нийл Маккей
ТАЕН план за реализиране на стремежа за глобално господство на Съединените щати разкрива някои интересни факти. Оказва се, че президентът Буш и кабинетът му са планирали изпреварващо нападение срещу Ирак с цел “смяна на режима”, още преди Буш да вземе властта през януари 2001 год.
Планът, до която се добра “Сънди Херълд”, е насочен към създаване на “глобален Пакс Американа” и е разработен от
- Дик Чейни (сега вице-президент),
- Донълд Ръмсфелд (министър на отбраната),
- Пол Уолфовиц (заместник на Ръмсфелд),
- по-малкия брат на Джордж Буш Джеб и
- Люис Либи (шеф на администрацията на Чейни).
Документът, озаглавен “Възстановяване защитата на Америка: стратегии, сили и ресурси през новия век”, е бил написан през месец септември 2000 год. от неоконсервативния мозъчен тръст, известен като “Проекти за новия американски век” (PNAC).
От плана става ясно, че кабинетът на Буш е възнамерявал да осъществи пълен военен контрол над района на Залива независимо дали Садам Хюсеин е на власт или не.
В него се заявява: “Съединените щати се стремят от десетилетия към осигуряване на по-постоянна позиция в областта на регионалната сигурност на Залива. Нерешеният конфликт с Ирак предлага удобно оправдание, но необходимостта от значително присъствие на американски военни сили в Залива надхвърля по сила и значимост проблема с режима на Садам Хюсеин.”
Документът на PNAC подкрепя разработката на “подробен план за поддържане на глобалното превъзходство на Съединените щати, изключващо появата на мощен съперник и определящо и формиращо международната сигурност в съответствие с принципите и интересите на САЩ”.
Тази “велика стратегия на Щатите” трябва да “обхваща колкото е възможно по-далечното бъдеще”, продължава докладът по-нататък. Той призовава още Съединените щати към “борба и решително спечелване на многобройни едновременни войни от значение” – това е “основна мисия” на Щатите.
Докладът нарича военните сили на САЩ по света “кавалерията на новите американски граници”. Подразбира се, че той е разработен в подкрепа на предишен документ, написан от Уолфовиц и Либи, според който САЩ трябва да “възпира и обезкуражава евентуалните опити на напредналите индустриални народи да поставят под въпрос нашето лидерство, както и от възможния им стремеж към по-голяма или по-глобална роля”.
Според доклада на PNAC:
- важните съюзници – например, Обединеното кралство – са “най-ефективни и ефикасни средства за упражняване и осъществяване на глобалното лидерство на Америка (САЩ)”,
- мироопазващите мисии “трябва да се ръководят политически от американците (САЩ), а не от ООН”;
- сред администрацията на САЩ са налице известни безпокойства от възможността Европа да се превърне в съперник на САЩ;
- “дори Садам да изчезне от политическата сцена”, базите в Саудитска Арабия и Кувейт ще останат за вечни времена – независмо от местната опозиция сред режимите в Залива срещу стационирането на войски на САЩ на тяхна територия. Това ще се реализира под претекста, че “Иран може да се окаже толкова голяма заплаха за интересите на САЩ, колкото е Ирак”;
- Китай се определя като страна-кандидат за “смяна на режима”, като се подчертава, че е време да се увеличи присъствието на американските войски (войските на САЩ) в Югоизточна Азия”. Това, продължава докладът, може да доведе до необходимостта “американски (разбирай САЩ) и съюзнически сили да пришпорят процеса на демократизация в Китай”;
- трябва да се създадат и организират “космически военни сили на САЩ”, които да доминират космическото пространство и да осъществяват пълен контрол над кибернетичното пространство с цел да се предотврати използването на Интернет от “врагове”;
- независимо от заплахите за война с Ирак заради разработката на “оръжия за масово унищожение”, САЩ трябва да се съсредоточат върху разработката на “забранените” биологични оръжия през идващите десетилетия.
В доклада се говори за:
“Нови методи на нападение – електронни, “не смъртоносни”, биологични – ще бъдат неограничено на разположение… военните конфронтации вероятно ще се провеждат в нови измерения, в космическото пространство, в кибернетичното пространството и вероятно в света на микробите… да се разработят напреднали форми на биологично оръжие, които да се “целят” в определени генни видове – те могат да превърнат биологичната война в удобно политическо оръжие.
Северна Корея, Либия, Сирия и Иран се определят като страни с опасни режими и се изтъква, че тяхното съществуване оправдава създаването на “световна командна и контролираща система”.
Там Далиъл, член на Парламента от Лейбъристката партия, доайенът на Камарата на общините и един от водещите гласове сред противниците на войната срещу Ирак, заяви: “Това е куп безумия, родени от десни мозъчни тръстове, претъпкани с кокошкари – войнолюбци, които никога не са познали ужасите на войната, но са влюбени в идеята за война. Такива като Чейни, дезертьор от Виетнамската война.
Това е разработка на начините за реализиране на световно господство на САЩ – нов световен ред, скроен от тях. Такива са изкривените мисловни процеси на американски фантазьори, които искат да контролират света. Ужас ме обзема при мисълта, че британският премиер-лейбърист се присъединява към хорото на банда с такъв морал.”
Copyright 2002 smg sunday newspapers ltd.
http://www.sundayherald.com/27735
Редактирано от Bulgari на 16.02.03 11:36.
|
PNAC