Скъпи мой, много си зле по история - Калоян е по- известен с дипломацията си, отколкото с войните си (Също като ИВан Асен). Първо сключва уния с папата, която няма никаква практическа стойност на втория, защото българите вече отдавна са православни христиняни, но пък Калоян получава титлата крал, и се сдобиваме с епископ, който е "примас", а международният авторите е повдигнат, признати сме за държва (до този момент ние сме бунтовници срещу Византия) и сме защитени от нападение от страна на Унгария.
Второ - малко по-късно Калоян си измолва правото само да помазва своите епископи, а не да изпраща пратеници до Рим за миро.
Трето - при нахлуването на латините в гръцките земи, Калоян първо иска да преговаря с тях, но те отхвърлят грубо преговорите и го предизвикват, после той помолва Инокентий да упражни влиянието си но папата не го прави...
Четвърто - Калоян се договаря с гръцката аристокрация, че ако тя застане на негова страна в очертаващата се война ще ги остави на постовете им при евентуална победа - нещо което латините не са направили. Гърците се съгласяват и това донася в голяма степен победата на Калоян (разбира се решващата битка при Одрин българите печелят сами, но гърците създават изключително много работа на латинците в Тракия и Епир)
Пето - Калоян започва обсада на Солун, която не може да спечели защото няма флот. По време на обсадата е убит, но дори да не беше убит е твърде съмнително, че щеше да превземе Солун. Той е обсаждан от Крум, Симеон, Самуил, Калоян... но никой не успява да го превземе защото не разполагаме с флот. Превземат го едва османците след като Солун е западнал и не може да се брани едновременно по суша и море.

P.S. А ако ще ми говориш за големите успехи на войната срещу Унгария 1203 г. Калоян със същия успех можеше да я загуби (Борис губи всичките войни преди да направи християнизацията). Тук успехът не е е победата срещу Унгария, а фактът че сключвайки унията Унгария вече не ни заплашва тъй като и ние минаваме в католическото лоно като нея.