няма ясна цел, която за една година загуби и малкото мотивация, която имаше в началото, която подцени противника си опиянена от лекотата, с която извърши инвазията в началото, която изобщо не си направи труда да разбере с/у кого и какво и предстои да воюва, която изобщо не се опита да спечели местното население, и най вече войниците на която са обзети от настоящ шок и ужас, пред невидимия враг та стигат до самоизтребване, чиито съюзници един, по-един си дигат партакешите, няма начин да не превърне в отделни групи макар и доре въоръжени хора, които мислят единствено как по-бързо и по-безопасно да им мине мандата, че да се отърват от това блато, в което нито командващите им имат ориентация, нито политиците дето ги пратиха освен за собствения си джоб правят нещо та да изготвят успешна стратегия.