Ако трябва да ползвам твоят речник съм длъжен да отбележа, че отново ни лъжеш и то умишлено и че си един голям измамник. Рабин гушна букета не в момент когато щял да подписва мирен договор с някакви палестинци, а след многохиляден митинг на който беше приветстван от еврейските си избиратели, а политиката му се ползваше с висока степен на доверие в израелското общество. Да добавя и че самото твърдение за евентуален мирен договор с арабска Палестина е пълна глупост и звучиш много смешно. Договор с Арафат имаше подписан от Рабин и той предвиждаше процес водещ до широка автономия на арабските територии. Мирен договор се подписа с Йордания. Такъв договор и досега не е сключен със Сирия. А арабопалестинска държава така и не беше създадена след 1948 по вина на Египет, Йордания и Сирия. Да подписваш мирен договор с несъществуваща държава (макар и признавана на хартия в международен план) не е сериозно. Целият проблем е да се конституционира такава арабопалестинска държава, която при това наистина да се държи като държава и да излъчва сигурност навън към съседите си. Точно в това е смисълът на т.н. "мирен процес". Израел отвори процеса към широка автономия на арабските територии, водещ на практика към отделна арабска държава. А ООП се отказа от постулатите за борба имаща за цел унищожаването на еврейската държава и от тях (Арафат и компания) разбира се се очакваше да гарантират сигурност в смисъл автономните територии да не се превръщат в бази за терористични атаки срещу еврейските територии. Ясно и точно нали? Всеки дава нещо срещу ангажименти от отсрещната страна. Но да се върнем към убийството на Рабин. Много манипулативно звучи това:
„МОЖЕ ЛИ ИЗРАЕЛ ДА ИСКА МИР КОГАТО УБИВА СОБСТВЕНОРЪЧНО СОБСТВЕНИЯТ СИ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ В МОМЕНТ КОГАТО ТОЙ ЩЕ ПОДПИШЕ МИРЕН ДОГОВОР С ПАЛЕСТИНЦИТЕ? ”
Рабин беше нацелен от ортодоксален евреин, който от своята си гледна точка е смятал че наказва един национален предател. Да се слага обаче знак на равенство между това действие от един отделен индивид и израелската държава и еврейското общество е наистина много манипулативно. Все едно да се каже че Индия собственоръчно уби Махатма Ганди и от това да се правят някакви заключение заклеймяващи индийското общество като цяло по повод убийството на Ганди от индуистки фундаменталист. Или пък същото да се отнесе примерно към България и Стамболов, който беше насечен насред София от македонски българи смятащи че наказват един национален предател позволил си сближение с Турция. Въпреки че в действителност Стамболов направи доста нещо за укрепване българщината в Турско. Но доколко е глупаво наистина да се говори за това че Израел собственоръчно си убил премиера защото не искал мир е ясно и от фактът че политиката на Рабин беше продължена и след убийството му и продължава и досега да е ориентир. И тук става въпрос именно за държавната политика на държавата Израел, провеждана от официалната власт, зад която стои основната маса еврейски избиратели. А че ще има някой краен и ортодоксален който да е контра то е ясно. Тук обаче е и разликата между еврейското и арабските общество. Подобни крайни елементи остават в периферията на израелският политически живот, докато при арабите по правило демократизация в полигическият живот най често води до триумф именно на идиотски ислямистки елементи и възпроизвеждане на нов-стар диктаторски режим. Всъщност истината е че убийството на Рабин с нищо не представлява някакъв преломен момент в т.н. "мирен процес". Тоя процес беше продължен в същата посока и по същият начин в течение на години след смъртта на Рабин за да се стигне до момент когато Израел и арабската автономия бяха на прага да постигнат споразумение за едно на практика пълно изтегляне на Израел от Западният бряг и Газа, като оставаше единствено спорен момент за статута на Ерусалим. И не друго, а последвалата вълна от самоубийствени арабски атентати вкара мирният процес в задънена улица. И тук вината пада изключително върху арабската страна. Убийството на Рабин в случая няма нищо общо колкото и да искат някои да създават митологеми в тоя смисъл. Самият Рабин ако беше доживял това развитие на нещата едва ли би водил някаква по различна политика от тая на следовниците си. Защото разбира се не може ти да се изтеглиш на практика от окупираните територии и вместо това да ти донесе някаква повишена сигурност и решаване на външнополитическите проблеми, да се получи всъщност така че положението ти да стане по несигурно, а страната ти да бъде залято от атентати имащи като резултат касапници над невинни хора. Нещо което се случи наскоро в Израел и могат единствено да бъдат поздравени евреите че отговорът им е адекватен на ситуацията. Нали така се казваше. На зло куче, зъл прът. А иначе идеята да се изтегли Израел от окупираните територии, стига това да донесе сигурност и стабилност не е нова. Дори май е официална доктрина на еврейската държава още от самото начало на окупацията. Виждам дори че и в един от материалите които ти самият си дал има такъв момент в смисъл за изтегляне от завзетите територии срещу сключване на мир с арабските съседи (които тогава не признавха даже официално правото на съществуване на Израел). Ето тук цитирам от твоят източник:
„Проблемите, които възникват в окупираните райони, са очаквани от израелските политици, и те предлагат на арабските държави връщането на районите, в случай на сключване на мир в замяна на това. Това обаче е абсолютно отхвърлено от всички арабски държави.”
И сега значи ако пак си позволя да ползвам реникът ти - и ти след като си запознат с тоя материал и в същото време твърдиш че Израел не е за мир, а арабите са за мир, то това само означава че ти напълно съзнателно ни лъжеш, тоест ти си един осъзнат лъжец и измамник присъщо за арабската ти природа..
Що се касае до геноцида то касае разбира се българо-арабските отношения и именно България е в момента обвиняваната в геноцид по повод абсурдните присъди в Бенгази. Тук Израел няма нищо общо. Но след като ни обвиняват барем да има за какво да ни обвиняват. Зар не?

Нека спретнем геноцид над арабите за да има поне за какво да ни обвиняват!