Всъщност като си помисли човек Путин прави впечатление на доста добър и прагматичен политик. Най интересно е че добре си прави сметката как да се намести в противоречия между западни държави за да вдигне цената на Русия, но от друга страна знае какви граници да не прекрачва така че отношението в случая антиамерикнско да не доведе до изолация на Русия вместо на САЩ, както някои си мислят че би могло да стане. Това е уникална трезвеност за руският връх в последните столетия. Освен това постигна някои успехи които са почти магически. Например идва в България и обяснява как българската политика си е продукт на български интереси и той я уважава и не смята да се бърка, което разбира се тушира всяка латентна подозрителност към рецидиви на руски империализъм. Веднага след като си тръгва обаче наш Първанов е все едно омагьосан и става изразител на руски позиции в българската външна политика и май за него по приляга името Путкин отколкото за руският президент. Ей и сега слушам нашият Путкин в Гърция обяснявал че той дошъл да върне доверието на Европа към България. Направо ми се драйфа като си помисля само за даденото определение. От един президент който няма на практика някакви основни пълномощия се очаква да представя страната и да защитава националното достойнство. А какво става на практика. Вместо президента да стои твърдо зад образа на България, той ни поставя в ролята на насрано дете, което е решило да се умилква за да замаже направената беля. Поведението му изобщо не е достойно като за президент на страна като България и особено в момент когато нашата страна отстоява една една правилна и морална позиция по въпроса за освобождението на Ирак. Наистина достойно за съжаление е че си избрахме такъв педал за президент.

И разбира се бой по тарамбуките.