Днес е 2017 а писмото ти е от 2002. Тогава и аз бях студент .
Моя преподавател беше брилянтен млад рижав с очила слаб невисок честичко пиян и невероятен като учител. Изгониха го за ради пиянството.
Имал съм много други преподаватели по програмиране, но него помня с особено чувство. Винаги като го срещна шапката си свалям.
В моя безнадеждно остарял отговор искам да наблегна на това: Не си виновен за безпомощноста в която си бил пишейки писмото си.Знай обаче че обучение по програмиране успешно могат да проведат единици . Аз познавам само двама които имаха силата и знанията . А казах вече преподавали са ми около 10 човека.
Разбира се програмист не станах.Е, мога като днешните лелки да разведа учениците из тук, из там но почти това е. Мога, повечко но не и в условията на днешното образование планове, отчети, недомислия .... малко пари ..... липса на учебници - на стойностни учебници на чист български език и... никакво време.И това изнасилване "парите вървят след ученика" Скоро писаха че някъде в софийско направили гимназия с 800- 900 ученика от ромски произход
Бе то 1000 циганина на едно място ще събереш ама колко от тях ще изучиш за стругари например или помощник фармацефти! Колко от тях ще изкараш до 8 клас, ами до дванайсети, ами университет? Та те просто са научени да не учат от начина на живот който са принудени и свикнали да водят. Скоро скоро и неромските деца така ще я подкарат защото и техните родители са притиснати от немотията и липсата на перспектива . Както и постепенното феодализиране. Държавата ни май се феодализира.Стоиностните хора биват интегрирани към неудачниците а не обратното да се случва.
В това мое "писмо от едно време" е невъзможно да се каже всичко и като че ли няма светлина в тунела. Де се вика спасяването на давещият се е в ръцете на давещият се...Нужен е и поне малко късмет за да успее човек в някакъв занаят но най нужното е да не се предава да учи и да оттренира наученото..