с регулярен израз няма да стане, трябва ти контекстно-свободна граматика. Например граматиката на аритметичните изрази:
E -> T | E + T | E - T
T -> F | T * F | T / F
F -> 4ISLO | ID | ( E )

тук -> означава "поражда", | е знак за дизюнкция (ти си знаеш какво е), 4ISLO и ID се разпознават с регулярни изрази (и тях може да си ги измислиш, ако ти трябват).

Ако лявата рекурсия ти пречи (по метода на рекурсивното спускане влизаш в безкрай рекурсия и алгоритъма забива), я заменяш с итерация:

E -> T | T {+ T}[*] | T {- T}[*]
T -> F | F {* F}[*] | T {/ F}[*]
F -> 4ISLO | ID | ( E )
[*] е знака за празна итерация (звездичка-горен индекс в някои нотации), т.е. може да присъства 0 или повече пъти. така граматиката става разширена контекстно-свободна, но машинната реализация е детска работа.

Аз лично не ти препоръчвам LL(k) анализ. Прекалено сложно става да се строи таблица, изчерпваща всички двойки терминал-нетерминал и съответните им пораждания. Друг е въпросът, че грешките се хващат много лесно - директно от таблицата.
Ако ти трябва литература - "Транслатори и операционни системи" на Боян Янков, много е добра.

BTW да не би да пишеш курсова работа при доц. Бонев?

stoj, ta gledaj