|
Съграждани, нека ви разкажа моята история. Извинявам се предварително ако ви се стори прекалено изпъстрена с епитети, но как другояче да предам кошмарните си спомени от моите няколко дни в лоното на МБАЛ Св. Панталеймон - гр. Ямбол.
Хора, стъпвали ли сте скоро в някое от ужасяващите отделения на китната ямболска болница? Факт е, че здравеопазването е в криза, но ми се струва, че в нашата болница нещата са най-зле или поне се борят за челното място. Бих предпочел да ме застрелят, но не и да попадна под грижовния поглед на някои от нейните специалисти (знам, че там работят и прекрасни хора, но те са пренебрежимо малко). Болните делят дневната си дажба оризова помия с хлебарките. Те (хлебарките) са навсякъде - по таваните, в леглата, по стените. Шокираща е некомпетентността на някои от назначените 'здравни служители', но още по-обледеняваща е тяхната арогантност и нагла надменност. Когато към това тяхно CV се добави и мързела, нещата стават още по-реални. Трябва да се предприеме нещо - репортажи, подписки, но аз се ужасявам от мисълта, че някога може на мен да се наложи да пренощувам там. Страх ме е, че ще ми се случи това, което съвсем наскоро видях да се случва на мой близък. Молбите и сълзите не стигат, за да привлечете височайшия поглед на някой Божи наместник за Ямбол и региона. Не крия моите горещи чувства към топлата усмивка и грижовен поглед на господарката д-р Христова. Когато осъзнах, че тя до такава степен е овладяла изкуството на жестокостта и подлостта, поисках да подам оплакване, насочих се към главатарят на отделението, в което тя се грижи за живота на хората - д-р Димитров. Говорих му, ръкомахах, поревах. Той ме изслуша загрижено, но не спираше да ме увещава, че моите очи не виждат професионализмът на неговите служители. Малко по-късн о разбрах, че господинът е съпруг на златокосата д-р Христова, от която аз се жалвах. Не продължих да се жалвам, нямах сили, а и ми предстоеше да подготвям погребение. Сигурно е здравословно понякога човек да изпитва безсилие, за да бъде твърде горделив. Но безсилието, което обгражда пациентите на ямболската болница е като че ли доставено по каталог от Ада. Молете се случаят ви да е от най-лесните, тези дето ги дават за примерни ситуации на студенти Първи курс медицина. А ако ви объркат лечението (а те непременно ще сбъркат, пропуснат или пожелаят да прескочат нещо), дано имате здрав организъм, а и смели роднини, които да реагират адекватно. Съвестно ми е, че не споменавам лекари от нашата болница, които заслужават чистосърдечно уважение, но след като изредих имената на гореспоменатото семейство, всичко хубаво би прозвучало някак странно и не на място. Идва м иединствено да насоча вашия поглед към пропуканата мазилка по стените и таваните. Иска ми се да открехна рецептата за лечение на по-сложни случаи - подаване на евтини лекарства тип 'лекува всичко' и търпеливо изчакване докато настъпи смъртта. А смъртта удивително често присъства в сенките на ямболската болница. Може би живее там. Бях в този ад по-малко от седмица, но успях да чуя плачеща баба, немощно паднала в тоалетната. Когато съкилийничките на възрастната жена притичаха до стаята на сестрите, за да получат помощ, отговорът, който потъна в стените бе: "Не ми плащат за да вадя баби от кенефа". Не знам къде е разковничето за проблемите в тази болница. Едва ли е само заплащането, защото и сега гори в съзнанието ми спомена за отегчението и отвращението, с което някои лекари вършеха своята работа. Дори телевизията и вестникът не са сладки на дежурния през нощта лекар, добре че може да се заключи и да поспи. Ако някой болен получи криза, изпадне в шок или просто реве от страх, на помощ идват приспивателните. В ямболската болница приспивателни да търсите. Дават ги за всичко. С тях лекуват всички заболявания при това доста успешно. Поне няма оплакали се. Докато в позиция мат се опитвах да разбера какво се случва с моя близък и къде е причината за внезапното влошаване на състоянието му (по правило най-великите лекари в ямболската болница избягват да разговарят с пациентите си, защото им се струва някак унизително да дават отчет на смъртници), виждах как в отделението (Второ вътрешно отделение) постъпват нови болни и как като мен гледат с надежда своите спасители. В ямболската болница някои хора успяват да получат медицинска помощ. Методите са два. Метод 1: демонстрирате завидно финансово състояние, както и готовност да сторите всичко възможно, само и само да се излекувате. Всъщност опитните очи на лекаря-специалист са ви преценили още с вашето постъпване "колко струвате" и дали си струва да живеете. Метод 2: Да предизвикате скандал, да си служите със заплахи, а също така и да оставите на отговорно пазене денонощна роднинска стража около вашето легло. Поставените роднини трябва да са максимално устати и да не показват страховете си. Навсякъде има некачествени хора, но в МБАЛ Св. Панталеймон те са като у дома си. Тук и сега е тяхното царство. Моля ви, споделете свои преживявания в тази болница, няма кой, от нас зависи дали нещата ще продължат така.
|
Ямболската болница - лагер на смъртта
