Трябва да се разходиш за един ден в центровете на Сливен и Ямбол, за да разбереш колко са дръпнали напред и колко ние не сме мръднали наникъде. Тролеите им със сигурност са на по-малко години от ЧАВДАРИТЕ, които тракат и пищят със спирачки по нашите улици, за окъртения вид – той е очевиден. Лечков навярно е поне 50 % от това, което говорят за него, но откакто е кмет на Сливен, хората се позамогнаха и това е видно от магазините и заведенията.

А обедняването на ямболци се вижда и по това какви заведения посещават – има две прилични пицарии в центъра, с малко насилие бих казала – три, като само в една въздухът става за дишане, три бара, в които климатиците работят и интериорът не е избелял и изпокъсан като кожата по седалките на стъкленото срещу данъчното, останалите заведения по центъра с провесените найлони и три-четирите си маси са като бирхалета.

На входа на града откъм Сливен ви посрещат старите рекламни пана на предприятия, голяма част от които са минало, и тези излющени грозни табели никой кмет не се сети да махне или накара собствениците на работещите фирми да ги освежават на определен период от време. А това не изисква голямо усилие или напрягане на мозъка, нито много хора и време, за да се направи.