Можете ли да познаете с кого е интервюто?
- ...Сам признавате, че професионалният Ви живот е за сметка на личния?
- Аз мога да кажа, че съм жертва на работата си. Нямам много време за личен живот, но все пак съм имал сърдечни връзки с много дами. Подчертавам, че не са уличници. Имал съм толкова много приятелки до 30-годишната си възраст. Аз съм много танцувален, хубаво танцувам. Танцът е едно обяснение в любов. Безсловесно признание, че си увлечен, че си хлътнал по жената, с която танцуваш. Така й показваш, че имаш чувства към нея.
- Значи все пак не сте се лишавал от забавления?
- Да, но работата винаги е била поне 60% от живота ми.
- Защо винаги сте отделял повече време на работата?
- Тя е всичко. Дава ми самочувствие. Не само човешко, но и мъжко. Когато един мъж е успял в работата си, той е много повече харесван от жените.
- Мислите ли, че е така?
- Умната, хубавата жена, която е същевременно морална, не харесва провалените мъже. Тя просто се дразни и се настройва подигравателно към нереализиралите се. Това особено в съвременната действителност е факт. Жените са много амбициозни в професионално отношение. Пак казвам, че това важи за една интелигентна жена. А курвите, разбира се, нямат нужда от силни мъже. Те искат само мангизи.
-И все пак много връзки се провалят, защото жената обвинява мъжа, че много работи и не й обръща внимание.
- Винаги съм бил много зает, но съм отделял това внимание за жените, към които съм изпитвал чувства. Стремял съм се в рамките на моята голяма професионална заетост да им дам колкото се може повече. Независимо, че съм бил притискан от работата, съм успявал да им отделя внимание, щом имам чувства към тях. Никога не съм се обвързвал, само защото съм бил сексуално заинтересован.
- Сега сам ли сте?
- Стига да пожелая, няма да бъда самотен. По-точно сам. Предпочитам да бъда публично усамотен.
- Малко за ТВ да поговорим. Обиден ли сте?
- Аз не съм обиден. Потресен съм. Но искам да уточня нещо важно. Не съм потресен, в смисъл сринат. Не съм сразен, не съм убит. Аз имам и в момента изключително високо самочувствие. Може да звучи нескромно, но имам основание за това. Аз се харесвам не само като професионалист, но и като мъж. Определено смятам, че има много жени, които много ме харесват, но има и такива, които не ме. Това се дължи на характера ми, който е малко труден и строг. Но когато аз съм предпочитал някоя жена, а тя мен не, след три дни съм я забравял. Щом няма вкус, тя изобщо не ме интересува.
Мен обаче кое ме впечатлява? Ето тфа ключово изречение: "Аз имам и в момента изключително високо самочувствие". Не е ли ебаси пича?
-----
просто, брат ми, сам си правиш проблем...
|