Коя Ася?
Аз виждам ще човекът е показал един красив трамвай.

Между другото ето какво съчиних като си мислех за антифеновете и феновете на куп:

Писна ми от форумите. (по-точно от хората в тях).
Но съм пристрастен към тях.
Не мога да спра да пиша по форуми. Започнах да пиша по форуми през 2003-2004 г.
Голяма част от хората, пишещи по форуми не ми харесват и са големи идиоти (не всички, но повечето), хора без работа, псуват и се държат лошо с непознати.
Форумите за мен са губене на време и ми носят негативни емоции.
Но как да спра да пиша в тях, като те са единственият ми отдушник от проблемите с родителите? Може би да се дистанцирам пак от родителите си и да си намеря нови приятели? Май това е решението, с което животът ми пак ще стане простичък (лек и без усложнения) и спокоен. С родителите ми прекрачихме границата, те ме задушават все едно.
Не знам как да спра със скапаните форуми.
А някога не знаех какво е форум... и светът беше по-добър и по-красив.
Имах си приятели и познати.
Но истински, не виртуални.
Знаех как изглеждат, те не ме лъжеха за имената си, пола и възрастта си.
В някои неща аналоговият свят е по-добър от дигиталния.
И ако питате защо пиша тук, ами това не е форум.