Ми тъй, де - има същестфена разлика между "слушам само и единстфено Слави Трифоноф" и "слушам секфа музика, ф тфа число и Слави Трифоноф" (примерно)
Ето аз примерно слушам:
- класическа музика (не фсичко, предимно Бах, Хендел, Вивалди, Моцарт, Паганини и Бетовен),
- рок (Мерилиън, Дженезис, Куин, Бон Джови и Юръп),
- прогресив рок (Алън Парсънс Проджект и Пинк Флойд),
- хард-рок (Деф Лепард и Кис)
- блусове (без ограничения)
- електронна музика (Жан Мишел, Вангелис и Олдфийлд)
- музика за общ релакс: Клайдерман, Ванеса Мей и Кени Джи
- поп-фолк и диско (рядко и то само над определен алкохолен градус)
- хеви-метъл - е тфа е май музиката, която най-вече и предимно слушам. Като оставим настрана класики като Аксепт, Пантера и Айрън Мейдън се кефя на някои от по-комерсиалните стилове на хеви-метъла, по-специално симфоничен, прогресив и пауър метал; тук мога да спомена доста групи, но по-така любими са ми Хелоуин, Гама Рей, Мастърплан, Камелот, Хамърфол, Роял Хънт, Авантазия и Стратовариус.
От родните българските признавам Щурците, Контрол, Ахат, Ъпсурт, Обратен ефект и НЛО.
Не понасям джаз, трудно понасям стари градски песни, Панчо Владигеров, Тончо Русев, Хайгашот Агасян и турбо-поп-фолк долнопробна чалга (от сорта на "Доко-доко", "Гъци-гъци", "Само да те гепна дънките шти цепна" и "Камъните падат")
Къде е ф цялата работа Слави Трифоноф? Слави Трифоноф е особен случай - от една страна има жестоки блусове ("Без слънце за теб и за мен", "Блус N:16"), от друга има някои ужасяващи залитания ф турбо-фолка, а от трета - има конкретни песни, които ги сфързвам с конкретни скъпи за мен хора (като примерно песните "Магьосница" и "Цфете мое" - за тия песни първо убивам и после питам). Като цяло повече ме кефи, отколкото да не ме кефи.
А при вас как е с музиката?
-----
просто, брат ми, сам си правиш проблем...
|