Опса, за малко да те пропусна и без да искам да нараня фината ти ебльофска душевност, че ти видиш ли цяла тема си ми посфетило, мило ми паленце, пък аз - едва ли не ся се праа, че не съм я прочел. Прочетох я (макар, че - признавам си - частта с турския не я разбрах, дано не си ми писало нещо много същестфено). Пак се трогнах и пак аха-аха да ми потече по бузата неволна сълза.

Първото ми обръщение към теб? Ааа, дааа - спомени, спомени. Виж как съм забравил за тфа ми първо обръщение, пък на теб още ти държи влага. Така, така - хубави неща са тфа.

Друг път ще ти обяснявам за зле прикритата ми гордост, че не ми се налага да се представям за друг за да нашокфам с кеф и дори успех репички и канчета, както и че Магьосница не е Златина (като не бих отрекъл, че Златина е магьосница, щом е успяла да омагьоса дори опитен ебльо като теб и да те накара да й ходиш по сфирката и гайдата - евала), "Магьосница" е песен. Друг път ще ти разяснявам и за връзката между възраст, улегналост и фенстфане (по-скоро за липсата на такава).

Ф заключение и като доказателстфо, че бъзиците ми често остават неразбрани ще ти разкажа една история, която се случила с едно малко пуделче - точно като теб - хем мъничко едно такова, хем много нахъсано да джафка по абсолютно фсичко, което му попадне пред погледа. Та по стечение на обстоятелстфата въпросното пуделче се оказало ф Москфа, на Театралния площад, пред паметника на Карл Маркс. Почесало се, пуделчето, погледало паметника, пак се почесало и накрая отсякло:
- Гьоте, Гьоте, знам те аз! Малка Нощна Музика, а? Та-да-да-даааам! (ся, тук имам известни затруднения как да предам по-точно тфа "та-да-да-даааам", но ако не е ясно да изясня, че с та-да-да-даааам започфа Петата симфония на Бетовен)

И те така. Смучкай бибата, пълни пампата и сънувай как ръфаш Злата Ламя Златина по пеньоара. Лека нощ, бебчо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите