Костадин Костадинов срещу Слави Трифонов

Първан

Снощи в “Шоуто на Слави” гостува моят приятел от ВМРО Костадин Костадинов. Наскоро той отпечата фототипно издание на легендарния енциклопедичен алманах “Македония”. Но Слави подскочи ядно, когато стана дума за ВМРО, претупа разговора и попречи на зрителите да видят впечатляващата книга и да чуят историята й.

Костадин ръководи ВМРО във Варна. Млад, смайващо енергичен, човек с надъхваща приказка. Изключително познат и уважаван в родния си град. За всичките му дейности ще пиша някога отделно, в предълга поредица. Или пък, ако има време, и той може да драсне тука някой ред скоро. Напоследък направи няколко филма за български общности зад граница, за които почти нищо не се говори - в Беломорието, в Северна Добруджа, в Албания. Алманахът “Македония” пък е огромен, изчерпателен енциклопедичен труд от 1931 г. Преиздаването му е библиофилско събитие. Разпространението му е отговор на македонистките измислици. Та в последните месеци Костадин обикаля и разпространява Алманаха сред българите в съседните страни. Някъде по пътя из Балканите се засичат с екип на Кулеков. Кулеков е силно впечатлен и разказва за алманаха, за Костадин и за днешна Македония в ефира на “Шоуто на Слави” наскоро. Не закъснява и поканата за лично участие. По повод Деня на Ботев. Но ето че вчера Слави сам провали иначе прекрасния замисъл на сценаристите си. Само защото Костадин си позволи да каже “Ние от ВМРО”.

Това даде повод на водещия да започне ядно да прекъсва, да противоречи, а след разговора – и да одумва. Да му се чудиш на Слави на какво отгоре въобще се заяжда на тема “патриотизъм” с човек като Костадин, който (простете клишето) ляга и става с борбата за съвременните измерения на националния ни идеал. Не закъсняха и дежурните приказки за това какви били партиите, как това, едва ли не, било реклама за една партия, при това - на връх Деня на Ботев. И всякакви такива. Впрочем, не знам дали в шоуто с главно “Ш” са наясно, но стилът им на говорене спрямо партиите е също толкова опростенчески и популистки, колкото и на среден атакаджия. И защо ли е тогава цялото шоуменско приказване срещу Волен и компания?

Защо трябвало да се назовава ВМРО в ефир? Ами нали ВМРО издава въпросната книга! Пък и какво осъдително има в споменаването на името на политическа партия. А и все едно има нещо недостойно в това човек да заяви партийната си принадлежност! Та нали тъкмо това е идеята – да не те е срам нито от собствените ти действия, нито от хората, към които се числиш, нито от идеята, която защитаваш! Вчера видяхме точно това. Хубаво, ясно е, че “партия” е неприятна думичка, ама нали хора като Костадин дават надежда за нещо по-различно. Нали заради тази си точно дейност беше поканен той? Какво по-хубаво от това партиите и техните водачи да застават недвусмислено зад действията си. Не говоря за личните качества на човека или партията – такива или онакива. Говоря за публичното поемане на отговорност, за подписването под делата, за авторството. Без значение дали после срещу теб ще се изправи някой Слави Трифонов да възпроизведе куп банални клишета за това какво зло са партиите по презумпция.

Признавам, винаги съм се радвал, че в “Шоуто на Слави” безотказно се просмукват теми, свързани с днешния прочит на националния въпрос. Разбиранията на шоуто за “патриотизма” не винаги ми допадат, но не мога и да отрека, че отварянето на подобни теми е полезно. Няма съмнение, че в тази област Слави ясно осъзна обществената отговорност, която носи. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че дълго време шоуто продаваше патриотизъм. И това е радващо. Но за останалото в това предаване направо не ми се подхваща. Защото тая телевизионна вкаменелост се нуждае от проветряване и разместване. С безидейното си упорство години наред шоуто се повтаря и не мръдва ни на йота, въпреки безсилните напъни за разнообразяване. Представата на това шоу за хумор е застинала някъде на ниво сексуално просвещаване в началния училищен курс. Елементарни игри на думи, на звуци, на анатомични намеци и прочие детинщини. Все едно че някое хлапе е написало мръсна дума на стената и е събрало махалата да й се хилят с възторг.

Проблемът не е в морала. Просто подценяват зрителите си (надявам се!). Защото кой телевизионен гений, по дяволите, реши, че е особено забавно и оригинално да се преразказват мръсни вицове или някой да се оригва в напън за слава? И на всичкото отгоре, подир свръхостроумията за “Утка” и “Ичка”, “бай Кор” и “бай Хой” и т.н., следват лафове към публиката от рода на: “Училище “Иван Вазов”, благодаря ви, за мен беше чест!”. Примерно.

Но най-тъжното е, че напоследък ми се струва, че Слави е започнал да се държи като същи източен мъдрец. Тонът му ми звучи поучително, философски, обобщаващо. И ето това вече наистина ми е смешно.

За Костадин тепърва ще се слуша много. За Слави – все по-малко. Предполагам. Жалкото е, че във вчерашното предаване дълго си задаваха въпроса за времето, обичта към България и всичко останало. Бяха поканили човек, който знае отговорите. Но не би! Не му дадоха да говори. Вместо да изпишат вежди, избодоха очи. Вярно, този път нямаше мръсни вицове. Но цялото шоу приличаше на един голям мръсен виц.
über diesen Eintrag

Du liest zur Zeit “Костадин Костадинов срещу Слави Трифонов,” einen Beitrag auf Жоро и Първан

Publiziert:
03.06.2008 / 11:55 pm

Kategorie:
Мило и Родно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите