|
Съвети за лечението на пациентите с психични разстройства
Близките на пациентите с психични разстройства, особено на някои от тях, разгледани тук, и самите пациенти следва да знаят, че тези разстройства изискват обезателно лечение. Освен това тези разстройства крият редица рискове за пациентите, а в някои случаи и за околните. Психичните разстройства, когато не се лекуват своевременно могат да придобият по-тежко протичане, тогава те се лекуват по-трудно и недостатъчно ефикасно.
Повечето от психичните заболявания не могат да се лекуват само от пациента без лечебния процес да се ръководи от лекар-специалист. Това се отнася особено за болни от шизофрения, депресия, мания и други. Психичните разстройства също така не могат да се лекуват само от лекаря без активно участие на близките и без съгласието на пациента.
Без спазването на тези два принципа, лечението не е ефикасно или най-малкото не е достатъчно ефикасно. Затова неспазването на тези принципи предопределя неуспех или недостатъчен успех на лечението, поради което една от най-важните задачи за провеждането на лечението е обучението на близките на пациента и на самия пациент.
Най-важните десет правила в моята работа с пациентите и техните близки
Познанията, които съм придобил в продължение на десетилетия, вкл. и в най-последно време от световния опит и уменията, които съм придобил по време на десетилетната си практика, са основа на моя подход към пациентите. Отдавам особено значение на няколко основни неща.
1. Необходимо е да се откриват своевременно психичните разстройства. Всяко забавяне се отразява неблагоприятно за пациента и за неговия живот и живота на близките му.
2. Не по-малко важно е поставянето на точна диагноза още в самото начало на заболяването или по-точно по време на първата консултация. С това се избягва влошаване на заболяването и излишно понасяне на странични ефекти от неточно назначена терапия.
3. Насочвам цялото си внимание за създадаване на всички предпоставки за точно приложение на терапията, с активно влючване на близките на пациента. Защото поради несъгласие с лечението от страна на пациента или поради нарушена концентрация и неразбиране на предлаганата схема на терапията от негова страна, се стига до най-лошото – проваляне на терапията. В тези случаи не се постига желаният и възможен терапевтичен ефект.
4.Правя всичко възможно да се съдзаде и поддържа постоянна и редовна връзка (най-често телефонна) с пациента за отчитане още в началото на странични ефекти и неочаквано по-голямо забавяне на терапевтичните ефекти. С това се спестява неоправдано забавяне на ефекта от терапията, което може да е със сериозни последствия за пациента. Избягват се или се редуцират страничните ефекти на прилаганите лекарствени средства. При повечето пациенти поддържам редовна връзка, която в началото е през няколко дни, а след това ежеседмично. Това играе решаваща роля за постигане на оптимален ефект, с минимално закъснение, характерно за лечението с психитропни средства.
5. Реално очертавам пред пациента и близките възможностите на съвременната терапия, което се подкрепя от световната и моята практика. Този подход е предпоставка пациентът да приеме предлаганата му терапия. С този подход и прилагането на съответните лекарства постигам облекчаване на напрежението на пациентите, в които тревожността е силно изразена и, които вярват, че никой не може да им помогне.
6. Вниманието ми е насочено към страничните ефекти на лечението, защото от наличието им и степента на тяхната изразеност зависи провеждането на лечението. Страничните ефекти често пречат на лечението.Защото ако те не се толерират от организма на пациента може да се стигне до неправилно приемане на назначените лекарства или до тяхното спиране, а с това и до неоправдано забавяне на терапевтичния ефект.
7. Отделям специално внимание за постигане на искрено доверие между лекар и пациент. Това е от заначение да се избягва излишен дисконфорт в пациента, който и без това страда от разстройството. Също така контактът между пациент и лекар, при наличието на доверие, играе винаги и психотерапевтична роля, което подпомага постигането на терапевтичен ефект и съгласие за приемане на терапията от пациента.
8. Никога не отказвам искане от пациента за допълнителна (извънредна) консултация. Защото той и неговите близки най-точно могат да оценят настъпили неочаквани промени, които могат да изискват незабавна помощ.
9. С особено внимание се отнасям към съобщенията на пациента и на близките му за неочаквани промени в състоянието. Защото те могат да са израз на външни фактори, но могат да са свързани и с провежданото лечение.
10. В практиката си неизменно прилагам комплексна терапия от лекарствено лечение, психотерапия и изискване за достатъчна активност на пациента в живота на семейството, работата или в училище. Това правило използвам, като имам предвид световната и моята практика. Освен това в науката е доказано, че психотерапията и разширяването на активността в средата, в която живее пациентът, повлияват нарушенията в мозъчните системи, с които е свързано наличното психично разстройство.
За близките на пациентите
Близките са неизменно в състава на екипа, който провежда лечението на пациента. А преди това, в самото начало, когато се осъществява първата консултация с определен психиатър, тяхната роля е важна и неотменна. Ако лекарят успее да ги включи пълноценно в събирането на данни за пациента, преди да се осъществи консултацията, тогава ще се постигне по-точна представа за психичното разстройство и провежданото преди това лечение. Това пък ще бъде от голяма полза за поставяне на вярна диагноза и за най-подходящо лечение. Затова в практиката си съм поставял близките на пациента на първо място, след самия пациент. При близки, които схващат добре схемата на лечение и за промяна в поведението на пациента, предлагана от лекаря, се създава много добра предпоставка за постигане на терапевтичен ефект. Ролята на близките е от много голямо значение, защото те могат да наблюдават и доловят неща, които не могат да се установят или пък пациентът може понякога да дава неточни, “изкривени” данни за състоянието си. Това е така, защото отстрани се доляват неща, които остават незабелязани от самия пациент. Напр. пациентът може да пропусне леката степен на скованост от някои от лекарствените средства, докато това не избягва от погледа на близкия. За разлика от пациента, близкият може да оцени, че състоянието на пациента не е чак толкова лошо, в случаите когато пациентът се оплаква, плачейки,че той е толкова зле и предстои едва ли не да умре. В тези ситуации спокойствието на близкия може да се предаде на пациента и да изиграе психотерапевтична роля. Близикият може да подтиква пациента да е активен, вместо да стои пасивен по цели дни и седмици. Това също в много от случаите е от изключтилено значение.
В моята практика винаги съм насочвал вниманието към това близките да схванат колкото е възможно по-добре схемата на лечението, и необходимостта от активно участие на пациента в лечебния процес. Още повече, че близките са с по-добра концентрация и с по-добра възможност да организират изпълнението от страна на пациента на отделни задачи от лечебния процес. В случаите, когато пациентът няма инициатива да се обади по телефона на лекаря изисквам от близките да ми съобщават за състоянието на близкия си и как протича терапевтичният процес – има ли данни за начална тенденция за подобрение, в какво се състои подобрението и има ли симптоми, които се появяват за първи път след включване на предписаните лекарства.
*****
В заключение, бих искал да направя обобщение на най-важните моменти от диагнистициране на психично разстройство и навременното му ефективно лечение. От голямо значение е да са започне навременно лечение. То трябва да продължи съгласно всички правила, спазвани в добрата психиатрична практика. При тези условия ще се постигне възможният терапевтичен ефект, в оптимална степен. Също така е много важно да се поддържа за неопределен срок постигнатият терапевтичен ефект. Такъв резултат се постига при участието на целия екип: пациент, близки на пациента и лекар, психиатър. За постигане на оптимален терапевтичен ефект и за поддържане на постигнатия ефект се изисква тясна, редовна и пълноценна връзка между лекар и пациент и неговите близки. В моята практика когато са изпълнявани тези задължителни условия винаги се е постигал възможният оптимален резултат от лечението на психичното разстройство.
|
До Некъф - "Помогни на другарче в нужда"
