Слави Трифонов: Да обясня на уважаемите зрители за Яница, защото ме гледат в момента, какво значи силен човек. Яница е мъртва, на 22 години. Почина преди пет месеца. Яница се запознах с нея преди пет-шест години в един Дом за сираци в Севлиево. Много интелигентно, много будно момиче. Намериха и рак на крака, когато израстват на 15-16 години. Той е много страшен такъв. Не знам дали са могли да и сменят костта, или не са. И кой я е оперирал въобще не зная, но отрязаха и крака до горе. Яница беше с един крак. Обаче даде разсейки – в белия дроб и в мозъка. Яница си я представи – сирак, пълен сирак. Няма майка, няма баща. Мисля, че някъде имаше сестра. С един крак, с патерица.
Росен Петров: Слабичка, хилава.
Слави Трифонов: С един крак, ти си я виждал. С разсейки в белия дроб и в мозъка. Умира. Водих я при Чирков, мой приятел. При всичките мои приятели лекари, които имам. Казаха, каквото можем ще направим, но нещата не могат да бъдат променени. Тя умира. Тя знае, че умира. Казах и, да те пратя някъде по света, ако искаш. Имам възможности, имам пари, мога да те пратя където искаш. Избери си една част на земното кълбо, с който искаш ще те пратя на екскурзия. Тя каза – не, искам да седя на компютър, да работя, да помагам на други, такива като мен. Накрая вече беше много зле. Моите секретарки и моята сътрудничка Габриела, която ми е като част от мен, и съпреживява и тя и помага, както и Красимира Врингова, нашата художничка, един изключително добър човек. И я гледаха Яница, обаче тя като имаш разсейки в мозъка, то не е ясно накъде ще избие. Помолих шефа на Военна болница, задължен съм му много. Настанихме я в един хоспис. Ходихме на лов с тебе, едни фазани дадох на Евгени Димитров на баща му, сготви фазани, изпрати. Тя не беше яла фазан никога. Написа ми един есемес, аз го изтрих без да искам, да ми благодари. Аз много съм си говорил с нея. Всички я обичаха в този хоспис. Тя напусна хосписа, отиде си в Севлиево, там са нейните приятели, няколко дни по-късно, почина.