Покана за Бъдещето Ви отправям, чада.

Там където искам да ви заведа, няма дъстъп с кликване на плъхока, уви.

Не сте длъжни да ми ловите вера, но заповядайте все-пак.

Ето:

Годината е някъде много далеч в Бъдното.

Однавна са забравени Сократа, Платона, Аристотеля, Хегеля, Аристофана,...
Нема ги лиляна иванова, нема ги Чезаре Борджиите...



Останали са само СВЕТЛИ същества,
като Ф.М.достоевски, Шекспир и тук-там Шели, Петрарка и всички трудове на святите и смирените.

Отваряме една книга, на летописите.

Вътре,
в графа "Култура и изкуство",
ярко свети името на Шоуто.

Писано е с главна буква,
не за да дразни малоумниците,
и не защото е име на тв предаване.

А защото му е отредено място във Вечността.

Защо?

Няма да проумеете, защото закоравихте сърцата си, чада.

Имате умове, разуми, интелекти и ерудиции - бол.

Но сърцата ви са каменни пустини, даже ледени.

Забравихте да ЧУВСТВАТЕ,
затова небето ви отне радостта от хубавото.

Вие не се радвате, а ЕХИДНИЧИТЕ!

Така съсвсем естествено получихте своята награда - вечна тъга, киселина в стомасите и главите, ядни отрови в настроенията.

Всеки получава своето.


Защото демонизирате едно забавно приятно тв предаване,
като несправедливо му приписвате вините за собствените си творческа и житейска немощ.

...
Не ви хареса разходката, нали?

Аз съм луд, нали?

Така е.

Свестните у нас имат за луди.

Само знайте, че в книгата вас ви няма, бре.

Що така?

Дали знаете, че омразата автоматично реже достъпа на мразещия към бъдното?

Уви, знаете, но това не ви спира.

Чада, вие сами си правити живота кисел.

Тук някога идваха усмихнате люде, идваха и сърдити.
Но имаше живот.

Сега сте превърнали това място в помийна яма.

Повръщайте,
друго не можете, очевидно.

Аз па не съм гнуслив и ще идвам да ви напомням,
що ви чека в бъдното.
Вие не вярвате уж,
но яростта ви да ме опровергавате, ме кара да мисля обратното.

Май усещате, че се хързулкате към гредицата яка, а?

Мир вам