Името на Гарваногласния не е много редно да бъде споменавано покрай думи като "музика" и "песни". ТОй не пее, той грачи, рева му стряска малките деца и всички нормални хора, които обичат музика. Собственото му нахалство и егоизъм му пречат да постъпи доблестно и да обяви края на музикалната си кариера. На негово място ако бих искал да запазя и малкия интерес към изплълненията на неговата формация бих назначил добър солист.
Преди време екипа му проглуши ушите на хората с налагания си стил "балканско латино". Това жалко хибридче, естествено не можа да просъществува дълго и гениалните композитори на песните на Гарваногласния се завърнаха в лоното на циганията, кючеците и пошлите текстове. Това донесе временен успех, но както се оказа, на фолксцената се появиха по-подходяшо изглеждащи изпълнител(к)и, нароиха се музикални къщи и това беше края на славната кариера на Славчо и Куку Бенд.
Творения като негови не просъществуват дълго, защото всичко фалшиво е временно. Така че, нека понамалим малко похвалните слова и да се вгледаме в реалността.