Тази история с Ф. Димитров и Сидеров е наистина много показателна. Не знам дали не съм пристрастен, но според мен Ф.Д. реагира по единствено правилния начин. Това какъв е той в личния си живот мен не ме интересува, защото по същия начин на разсъждение бих могъл да нарека Воленчо дърт ексхибиционист.
За мен това е класическият случай как трябва да се реагира на наглата простотия. Дали да влизаш в словесна схватка с хора под нивото ти и да излезеш оцапан от помията ? Дали да замълчиш и да оставиш неприятното чувство, че за пореден път си оставил Воленчо и подобните му да се радват на "успехите" си. А както знаем масовата логика в този случай е, че няма пушек без огън.
Другият вариант е фарса в стил а ла Росен Петров и същия този Воленчо. А, да не забравим и статистите - клакьори в пиеската - мъжагите дето на всичко отгоре са и истински пичове и патриоти дето скокнаха да го защитават. Абе те са си дребни палета и бръснати путета, добри в имитацията ама айде да не я подхващам тази тема. И като капак в цялата тази простотия един не по малко комичен и от "мъжагите" образ като бате Бойко трябваше да им обясни, че тези работи тъй не стават.