Друже, от как съм достигнал възраст сам да си определям посоката в живота се стремя така да си опичам нещата, че да съм максимално независим от дребните житейски проблеми. И некси много се дразня, че некфа куха чиновническа тиква е родила тая концепция човек да се оказва заложник на съседите си. Не ме е яд толкова на съседите ми (не че умирам от кеф да плащам чужди сметки, но докато ги имам парите не ми е и некфа голяма болка) - повече се ядосвам, че държавата така е подредила нещата, че аз като изряден платец се оказвам с по-малко права от един меко казано неизряден такъф.

Абе не знам къде са гледали експертите от ЕС та са констатирали, че в България виреело животното наречено пазарна икономика, аз обаче никфо такова животно не виждам. Тъй де - казано на простоцарски пазарна икономика в частност е и спазване на принципа "който плаща - поръчва музиката". А най-лошото е, че същите тия дребни душици, които не се свенят да ядат без да питат от трапезата на собствения си съсед са се намърдали по парламенти и други топли местенца и не само лапат, ами и по секф начин са си осигурили препитанието и занапред.

И кфо се оказва - всъщност съм заложник не само в собствената си кооперация. Заложник съм в собствената си страна, деба