Права съм по принцип, и не съм права, защото обикновено пиша седнала. Това в кръга на шегата.
За наше съжаление и най-добрият закон ще си остане мастилено петно върху лист хартия ако нямаме желанието, волята и силите да преследваме докрай целите, които сме си поставили.
Уж искахме ред, демокрация и правова държава, ама тези думи си останаха комай само за пред народонаселението. Нас все ни блазни възможността да минем метър. И докато става номера с метъра - няма да има ред.

Не случайно в Европейския съюз не ни искат със Съдебна система като нашата. Такава тромава и покварена госпожа никой не би пожелал за компания.

Населението, обитаващо териториалните граници на нашата Република, има един много любим израз: Законът е врата в полето.
Докато изрази като този са ни ръководна максима - не чакай от такива хора да ти спазват закони.

Смея да твърдя, че сме доста лицемерно племе.
Темата за корупцията ни е от любимите. А и не само темата, но и самата корупция.
Корупцията не е едностанен акт. Нужни са поне двама. Нека не говорим само, че този или онзи е подкупен. Нека си признаем, че самите ние сме доста склонни да дадем подкуп.
Въпросът ми е: От какво се оплакваме тогава?
Да спирам, че пак се отплеснах в никому ненужни разсъждения.

Хайде, със здраве!