най-много ме дразни, вбесява и ме кара да се съмнявам в истинността и светостта на Библията? Дразня се, че една прекрасна идея като тфа "да обичаш и ближния и врага си" е използвана (в най-мръсния смисъл на тази дума) просто за хвърляне на прах в очите. Защото централната концепция в Стария и Новия завет НЕ Е любовта към ближни и далечни, нищо подобно, друже. Централната и основна идея е кфи проклети, грешни, мръсни и лукави гадинки сме тфа хората и как въпреки, че не заслужаваме и подметките да лижем на Господ той все пак е ебати готиния пич да ни даде шанс за опрощаване.

Прочее християнството не е единствената религия, която проповядва любов към ближния и стремеж към добро. Дзен-будизма (примерно) с кфо е по-лош от християнството? Ами Императива на Кант? Лично според мен Императива на Кант е доста по-ясна и - което е по-важно в случая - чиста от секфи религиозни глупости концепция. Смятам, прочее, че мога да съм добър с ближните и с враговете си и без да съм християнин. Смятам също така, че и останалите хора могат да са добри едни с други - просто защото тфа е най-добрия начин. Ами че тфа хората сме една шепа прашинки, кацнали върху мъничко парче изстиваща скала, запокитена някъде в Безкрая на Вселената и която за добро или лошо е единствения ни дом - кфи толкфа нерешими Проблеми има да решаваме ебати?!

Абе ще дойде ден - и по всичко личи, че този ден няма да е далечен - когато на нас хората ще ни светне, че единствения шанс да оцелеем е да се разбираме едни с други. Ей тфа е...