Това което си ми написал е минало набързо покрай "готиното" и е отпрашило по посока на "скучно" и "тъпо". Ми скучно е. Няма живец, няма чувство за хумор, няма възвишени философски размисли или кфито и да било други възвишения... един огромен и красноречив, но в крайна сметка най-обикновен обвинително размахан показалец. Можеше да ми го кажеш само с четири думи: "Не те харесвам, Некф" и щях да го приема мълчаливо. Щях да страдам, щях да се тръшкам от тягостна горест, щях да скубя косите си в напразни опити да си отговоря на въпроса "Защо, о, защо не ме харесва този otgovor", но... щях да запазя достойно мълчание.

Но на такф прекрасно развит литературен въпрос с... как беше?... встъпление, изложение и заключение?... не мога поне да не опитам да отговоря със същото. Е, колкото мога са - за последно съм развивал литературни въпроси в десети клас, а тфа беше предиииии.... ами има няма петнадесетина години.

Встъпление: Ами - благодаря ти, otgovor-е. Много неща научих за себе си, които досега само са ми ги намеквали, пък ти ей тъй - в прав текст - ми ги хвърли в лицето... че даже си се опитал и да се аргументираш (доста противоречиво и постно, но все пак си се опитал). Но особено ме потресе истината за моето "ф". Баси, а аз така жестоко съм се заблуждавал, че е некфо адски-супер-готино-маниашко оригинално хрумване... Е, няма да споря маниашко ли е или е просташко да съм Некф - на мен си ми харесва и това всъщност е истински важното. Повече ме впечатлява, че в твоя постинг ВСИЧКИ букви са заместени с некфи грозни латински еквиваленти. Да те питам ли що го правиш тфа? Чувстваш ли се по-готин, по-интелигентен и по-разбираем като пишеш на латиница?

Изложение: Но стига съм се заяждал... четейки между редовете разбирам, че ти всъщност не си искал да ме обиждаш. Напротив - съвсем по човешки си се опитал да ми помогнеш. По некфа знайна само за теб причина си решил че имам некфи ужасно сериозни проблеми в живота и любовта (да де - нали според теб здраво ме тресял пуберитета, баси) и като един врял и кипял пич ми подаваш коравата си десница за помощ. О, реки от сълзи на умиление потекоха по лицето ми и дадоха клавиатурата ми накъсо... Но, замълчи сърце - след като смених авариралата клавиатура реших, че не е момента да се размеквам. Всъщност нещата са безпределено по-прости, отколкото на теб ти се струват. Аз знам кой съм, знам какво да правя с живота си в реалната реалност, знам какво да правя с "живота" си и във виртуалната такава. Има наистина пичове и във виртуалността, които ме впечатляват и чието мнение ценя. По една или друга причина ти не си от тях...

В заключение трябва да призная, че мисля да си я карам както досега - с тъпите си постинги, с тъпия си ник и с тъпия си начин да убивам час-два пред компютъра като депресирам с присъствието си умници като теб. Кофти а?