|
|
| Тема |
 Настане вечер, 22:30 |
|
| Автор |
Hekф (регнат) |
|
| Публикувано | 07.06.02 12:38 |
|
|
|
Кво да се прави - имам щастието или нещастието да съм жител на столицата. По-скоро е нещастие, защото баси колко народ се изсипа напоследък в тая пуста София. Направо вече не се диша. Ако се съди само по местоживеенето май половин България в момента са софиянци.
Но друга ми беше мисълта. Живея в голям квартал - хубав квартал, хубави хора. Дет се вика - във всеки жилищен блок живее по едно село народ. А аз живея в наистина голям блок - по численост можем да се мерим дори с някое градче от по-малките. Освен това живея на висок етаж. От балкона ми се открива гледка към близките двайсе-трийсе блока. Дето се вика - имам пряк визуален контакт с близо десет-петнайсе хиляди души. Не е шега работа това.
Но защо ви разправям всички тия неща? Много е интересно да се гледа от моя балкон вечер, щото се виждат присветванията на телевизорите от прозорците на моите "съседи". Май още никой не се е сетил колко лесно може да се прави медийно прочване кой какво гледа само по тия присветвания. Абе - забавно е. Ето - там на третия етаж в осеметажния блок, на петия във входа по средата и на първия в крайния вход явно гледат една и съща програма. В епекато отдясно пък са се разделили на два лагера. Едните гледат bTV новините, а другите - новините по Нова. Тук-там единични прозорци показват, че и кабеларките са на почит. В доста прозорци нищо не присветва - явно не им се гледа телевизия.
Но става 22:30. Тържествен момент. Всички прозорци грейват едновременно и в пълен синхрон - почва Шоуто на Слави...
__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...
| |
| |
| 
|
|
