Като се разчувствах, като ме заобливаха едни ту горещи, ту студени вълни от радост и умиление... за малко да не успея да си напиша постинга от вълнение.

Блъдъря за огромното внимание, но... ще откажа тази несъмнено висока чест. Извинете му се на Слави, сигурно много ще го заболи от отказа ми, но просто няма друг начин. Да, и на мен ми е много мъчно... направо ми е едно такова... всичко ми е на топка и сълзи напират в очите... но все пак намирам сили да кажа - СТИГА!

Обърсвам с твърда ръка неволната мъжка сълза и подтискам тръгналото направо от сърцето ми ридание. Знам, че Слави ще ме разбере. Защото така е на война. Войната иска жертви. На война като на война - както е казал поета. Защото аз се чувствам като войник на своя пост, като немска овчарка в двора на партиен лидер, като Ванката сред балет Сатен... Защото какво прави войника, какво прави овчарката, какво прави Ванката? Ми как какво правят? Охраняват. Честта, достойнството и моралните устои. Та и аз така.

Още веднъж - блъдърияааа. Ще си изрежа вашия постинг от браузъра и ще го скътам до сърцето си - да ме топли в дългите самотни дни и нощи на отчаяна борба.

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

Редактирано от Hekф на 05.06.02 18:04.