Мдааа, чета те и се дивя по две причини. Първо защото, макар и уж на моята преклонна възраст отдавна да съм осъзнала субективността на понятия като "добро" и "лошо" и в частност на "добър" и "лош" певец (в смисъл на професионализъм, не на морал ), в моменти като този, когато се сблъсквам с възприятията на друг човек, пак ми става чудно като си помисля за степента, в която всичко е субективно. Крайно, изключително субективно. Ето, в конкретния случай Лили Иванова съществува така полюсно различна в моето и в твоето съзнание, че в края на краищата човек би могъл да се усъмни в обективното и съществуване.
Втората причина да се дивя е, че за първи път през живота си срещам интелигентен човек, който приема "Лилето" на сериозно. Ама честно! В интерес на истината дори се запитах дали не си бил влюбен в нея, тъй като влюбването "опива" възприятията и разхубавява обекта на чувствата ни. Говоря от опит, тъй като ми се е случвало да бъда влюбена в "звезди".
Дано не те обиждам отново, най-малко пък това искам да направя, просто се опитвам да разбера. Най-неправилният начин да разбереш друг човек е да го прекарваш през себе си, да го съизмерваш със собствената си чувствителност, светоусещане и опит. Знам това... но поне аз... не познавам друг начин...
Във всеки случай, едно нещо е сигурно, що се отнася до мен. Би трябвало да се науча да бъда по-малко категорична и по-толерантна. Би трябвало, ама... съм една първосигнална...
Е, това май беше опит за извинение.

There's too much beauty in the world.Sometimes I feel... I just can't take it all...