Ееей, откога се канех да пусна такава тема, ама напоследък ми се струваше, че клубът е на умиране, та не знаех дали има смисъл. Благодаря за темата.
Значи - едно от противоречията, които аз забелязах при поредното препрочитане на книгите, беше следното: Как така, след като в 3-та книга целият магьоснически свят търсеше Сириус Блек под дърво и камък, в края на книгата, когато заедно с писмото той изпрати на Хари разрешително да посещава Хогсмийд, то беше прието? Нали дори в училището останаха хора, които се съмняваха в невинността на Сириус? И, второ /свързано с първото/ - да кажем, че в този случай значенние има само мнението на Дъмбълдор, добре, но в петата книга Сириус загина. В шестата обаче Хари продължи да посещава Хогсмийд с подписаното от него разрешително.
Това за Патронуса - да, може да се спори по темата, но си мисля дали пък в случая причината не беше в това, че всички от ВОДА бяха толкова надъхани да се отърват от Ъмбридж. Да не забравяме, че Хари беше на 13, когато научи тази магия, тоест, ако зависеше само от възрастта, той не би я усвоил никога. А, извинявай, ти даваш за пример седмата книга. Може би пак е също толкова обяснимо - там вече противникът не е само техен, а на целия магьоснически свят, и вероятно това ги подтиква да проявят до крайност способностите си.
За мантията невидимка - да, прав си, а аз мога да посоча поне още два примера за хора от книгите, които имаха такива мантии /Муди имаше, доколкото си спомням/. Освен това още в първата книга, когато Хари получи мантията, Рон обясни, че тези мантии били изключително редки. За мен това означава, че все пак ги има. Казаното в седма книга го разбирам в смисъл, че има една единствена, която е истинска, "оригиналът", така да се каже. Само тя може винаги успешно да крие притежателя си, докато другите са създадени от хора и тяхната магия се изчерпва след време.
Това за дименторите... наистина е малък гаф. Те са слепи, няма как да наблюдават къщата, могат да я усещат може би, или нещо подобно. По това наистина може да се поразсъждава.
|