Щом ти харесват - ето още малко.

Навили се Рон и Луна да търсят съкровища. Измъкват се през нощта в гората. Върви Луна с вълшебната пръчка, след нея - Рон с лопатата. Луна спира, насочва пръчката:
- Ето тук! Копай!
- А, не може да бъде.
- Копай!
Копае Рон, изкопава един метър яма - нищо няма. Тръгват по-нататък.
Луна пак спира:
- Ето тук копай!
- А, не може да бъде.
- Копай!
Копае Рон, изкопава два метра яма - нищо няма. Тръгват по-нататък.
Луна спира:
- Тука копай!
- А, не може да бъде.
- Копай!
Копае Рон, изкопава три метра яма - лопатата удря на твърдо. Пак копае - излиза сандък. Отварят го, гледат - вътре злато, сребро, диаманти...
Луна:
- А! НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!

Седят Хари, Рон, Хърмаяни и Луна около сандъка със съкровището и мислят - за какво да го похарчат?
Хари: - Какво ще кажете да си купим нови метли? На всеки по "Файерболт" последен модел!
Луна:
- А за какво са ни притрябвали? Имаме си.
Рон: - Ами дайте да отидем в "Сладкото царство" и да си направим един голям банкет!
Луна: - За какво ни е притрябвало? Да ядеш много сладки неща е вредно.
Хърмаяни: - Дайте тогава да купим книги! Всичко за магията!
Луна: - Че за какво са ни притрябвали? Ние и нашите още не сме прочели всички.
Хърмаяни (ядосано): - Е, като не ти харесва, предложи нещо ти!
Луна: - Ами дайте със всички тия пари да си купим балончета, да ги надуем и да ги пуснем да отлетят!
Хърмаяни: - А защо трябва да ги пускаме?
Луна: - А за какво са ни притрябвали?