Дълбокоуважаеми ми докторе,

Няма как да не призная, че Вашите съображения относно разликата между детското съзнание и това на изкопаеми като нас е факт, който не може да се пренебрегне. В същото време категорично отказвам да се съглася с теорията за "белия лист". По скромното ми мнение, подобни ялови теории идват от прекаленото усърдие на разни изкукуригали "политкоректори" да наложат на всяка цена идеите си за равенство и едва ли не еднаквост между хората. Видите ли, всички се раждаме еднакви, като tabula rasa, а средата ни оформя изцяло. Да, ама не!

Надали би се наложило да доказвам несъстоятелността на подобни твърдения пред един учител. Както средата, така и вроденото, наследственото имат своята неоспорима роля и да се отрича едното или другото е несериозно.

Нашият спор бе за друго - за шансовете на средата да надвие над наследствеността. Вие сте прав, че научните факти по дискутирания въпрос ("придобит" срещу "наследствен" хомосексуализъм) не са достатъчно много и достатъчно убедителни, така че до голяма степен и двамата защищаваме може би повече лични убеждения, отколкото интерпретации на факти.

В края на краищата, децата наистина са свръхвъзприемчиви към външно влияние и склонни към подражание и така и трябва да бъде. Това не винаги е за добро - например, всички наркомании тръгват от тази (иначе полезна) особеност на детската психика. Със секса обаче нещата стоят малко по-иначе. Първо, сексуалният нагон у детето е твърде слаб и нормално децата не практикуват никакъв вид секс преди пубертета (нямам предвид шантавите теории на г-н Фройд, според който всяко нещо е вид секс). Майката природа е осигурила доста надеждна защита срещу вредни практики. Та на този етап модата, културната среда и пр. вероятно могат да формират някакви противоестествени нагласи, дори такива, които противоречат на вроденото у детето, но това са все пак само ментални нагласи. Второ, идва един ден, в който момчето започва да възмъжава, тестостеронът в кръвта му хвръква до 10 микрограма на литър, а усещанията му при вида на стройните кълки на съученичките му надделяват над всички моди и нагласи (пък и, уви, над редица по-полезни неща - учителите сте съвсем наясно). Я си спомнете младостта, докторе, и ми кажете откровено: наистина ли смятате, че има някакъв шанс въпросното момче да устои геройски на зова на майката природа и да предпочете да държи в ръцете си вместо въпросните прелестни кълки нечий рошав задник - простете за натурализма, обещавам да не навлизам в по-експлицитните детайли на анатомията на хомосексуалните връзки - само защото някаква си английска писателка го е посъветвала така? (Което тя, разбира се, не прави. Тя просто казва, че на тоя свят има хомосексуалисти и че те не са някакви дяволски изчадия с рога и опашки, а могат да бъдат много успели във всяко друго отношение хора, неразличими от мен и Вас. Което си е самата истина.) Мен ако питате, това е твърде невероятно, ако момчето се е родило с нормална хетеросексуална нагласа. Не подценявайте силата на природата, докторе. Поне аз виждам така нещата. Може и да не съм прав. Нека по-младите в клуба кажат, тези с високия тестостерон. На тях бих повярвал.

Това, което ми се вижда безспорно е, че пушилката, която се вдига, е прекалена. Ако помислим трезво, предположението, че обявяването на някакъв герой от някаква книга от някакъв автор на някаква пресконференция за гей може да навреди по някакъв начин на някое дете е просто смехотворно. Мен въобще ме учудва готовността на хората да се впечатляват от подобни неща. Струва ми се, че един чист ариец като Вас би се съгласил с мен, че причината за това е не толкова естествената загриженост за децата, а много тежкото и все още, уви, неизживяно докрай морално наследство, завещано ни от хилядолетната, човеконенавистническа и мракобесна местна религия по отношение на секса и всичко, свързано с него. Въпреки големия прогрес в последните десетилетия по въпроса, в нашето мислене все още са живи някои недоубити, лепкави остатъци от абсурдния и гнусен християнски морал, обявяващ секса за грях априори, а пък ако - опази, боже! - сексът е от вид, който не може да има дори някакво биологическо "оправдание" (за християнина сексът е грях, изискващ оправдание и после - покаяние) - за извратеност над извратеностите. Мисля, че тези неща постепенно ще се изживеят след няколко поколения и хората тогава биха се заливали от смях, ако можеха да прочетат, какви ги пишем и за какво се палим тук.