Счита се, че няма ясно очертана граница между "нормалността" и лудостта. Прочетете обаче долното, мислейки си за мисленето и поведението на един религиозен фанатик, и си отговорете сами, в коя "част на спектъра" се намира той:

Психоза е общ психиатричен термин за означаване на психично състояние, често описвано като "загуба на връзка с реалността". Речниците определят психозата като тежко психично състояние, с или без органични поражения, характеризиращо се с объркване на личността и загуба на връзка с реалността и нарушаващо нормалния живот в обществото.

Хората с психоза могат да имат халюцинации или измамни вярвания, могат да показват личностни промени и объркване на мисленето. Често това се съпровожда с липса на усещане за необикновената или странна природа на своето поведение, както и със затруднения в социалните контакти и при извършването на ежедневните дейности.

...

Кларидж групира симптомите на хората с диагностицирана шизофрения, като въвежда общото понятие шизотипия. Той предполага, че тези особености на личността са далеч по-сложни и могат да се разделят на четири главни фактора:

1. Необичайни преживявания: склонността към необикновени възприятийни и познавателни реакции, като халюцинации, магични или свръхестествени вярвания и тълкувания на събитията.
2. Когнитивна дезорганизация: тенденцията мислите да стават объркани, неорганизирани или да се отклоняват.
3. Интровертна анхедония: склонността към интровертно, изпразнено от емоции и асоциално поведение, свързано със затруднения в способността да се изпитва удоволствие от социално или физическо стимулиране.
4. Импулсивно несъгласие: предразположението към нестабилно настроение и поведение, особено по отношение на правилата и обществените норми.

Та ако от такива полуненормалници почна да вземам акъл...