Ами то има хора, които са склонни към размисъл, а има и такива, които хич не са...

Хайде, ще ти дам няколко примерчета за теми за размисъл от последната книга, че ми е най-прясна. (Откликвам на предизвикателството ти, понеже аз опонирах на човека, раздаващ полуфабрикатни класификации):

- Имаше ли Хари моралното право да се съгласи да участва в бягството с 6 фалшиви мишени, и имаха ли дошлите да го вземат моралното право да го принудят, ако не се съгласеше?

- Имаха ли право Хари и компания да си губят времето да спасяват няколко нечистокръвни в момента, в който се бяха вече сдобили с един хоркрукс и върху тях лежеше отговорността да оцелеят, за да го унищожат и да намерят и останалите, след като те единствени знаеха, как може да бъде унищожен Волдемор?

- Как така един зъл, циничен, егоистичен и студен тип като Снейп беше способен на такава лоялност към хора, които открито ненавиждаше и презираше?

- Можеше ли мъдрият Дъмбълдор да използва по друг начин своето "главно оръжие" Хари, без да си служи с толкова секретност, лъжи и недомлъвки и можеше ли да избегне, поне отчасти, огромните страдания, които му причини? Не беше ли ролята на Дъмбълдор роля на безскрупулен експлоататор, неспиращ се пред нищо в името на крайната си цел, в името на прословутото "по-голямо добро"?

- Защо Хари предложи на Волдемор средство за изкупление, преди да го унищожи?

Ако отговорите ти се виждат леснички и неизискващи размисъл - давай, целият съм слух...

Моля горното да не се схваща като обида за Тургенев, Юго и Пушкин, които дълбоко уважавам, а някои освен това и харесвам.