Аз четох наскоро "Fantastic Beasts and Where to Find Them". Книжката е много забавна и наистина е жалко, че още я няма на български.

Доста ме впечатли уводната част, в която авторът (уж Нют Скамандър) описва историята на класификацията на магическите създания. (!!! Следват СПОЙЛЕРИ !!!)

Значи, открай време магьосниците разделяли магическите създания (англ. creatures) на разумни същества (beings) - тези създания, които били достойни за законни права и глас в управлението на магическия свят, и животни (beasts). Само дето признаците за това деление винаги били предмет на спорове.

Исторически първият критерий за тази класификация било ходенето на два крака - двукраките създания били приети за разумни същества. Много скоро обаче този признак доказал своята несъстоятелост (в книгата има много забавни подробности). Наложило се да измислят нещо друго - за разумни същества били признати тези, които можели да научат и говорят човешки език. След като и този критерий се провалил с гръм и трясък, било възприето съвременното определение: разумни същества са тези, които притежават достатъчна интелигентност, за да разбират магическите закони и да поемат част от отговорността за тяхното създаване. Разбира се, то също показвало съществени недостатъци.

Та докато четях тия неща, неусетно се замислих за нашите си мъгълски закони. Далеч съм от правото и може сега да изтърся някоя голяма глупост, ама нали е най-сладко да си чешеш езика за неща, от които най-малко разбираш? Запитах се, например, какъв е правният статут на децата. Ако се придържаме към магьосническото определение, по-малките явно не са в състояние да разбират законите и да поемат част от отговорността за тяхното създаване. Значи, са животни! Може да звучи грубо, но какво казва нашият закон? Той гръмко огласява един куп права на детето, но много често не отива по-далеч от провъзгласяването им, не посочва механизми за гарантирането на тези права. Да не говорим, че не съм видял закон, който да гарантира на детето естественото човешко право на лична свобода. По-скоро то се възприема като някакъв особен вид частна собственост на своите родители.

Ами какво да кажем за животните? Дали човешките разбирания за справедливост са в съгласие с положението всичко живо, което е имало лошия късмет да се роди неспособно да разбира смисъла на понятието "закон", да бъде лишено от всякакви права, включително от най-първичното право, правото на живот? Има едно много поучително филмче за обществените отношения между хората и животните, казва се "Земляни". Много е тежко за гледане и навярно в този форум не е мястото за линкове към сцени, съдържащи такава брутална жестокост, но все пак мисля, че това трябва да се види и да се размисли върху видяното. Предупредени сте, филмът не е за хора със слаба нервна система и за малки деца; ако ви стиска,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите