Да, точно казано... Което означава, че смъртта е представена като невъзвратима, но същевременно непълна промяна. Това ме смущава, като се има предвид подхода на Джо към всичко останало, дори към магията - ами той си е чисто научен, магията е нещо като друг вид технология, управлявана от строги закони, без нищо свръхестествено в нея на практика.

Смея да предположа, че самата авторка възприема смъртта като нещо прекалено ужасяващо, за да бъде изобразена в цялата си окончателност в прав текст пред читателя. Което пък някак си не се връзва с представената позиция на Дъмбълдор ("за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение", "има неща, много по-страшни от смъртта", "никоя магия не може да съживи мъртвите") и личното отношение на Хари към нея. Не знам, това със смъртта ме обърква.