Докторе-джедай, доста интересни въпроси повдигаш. Аз не съм литератор, но ще си позволя да не се съглася с теб за някои неща.

Не разбрах например, защо причисляваш "Хари Потър" към полуфабрикатите?

Пишеш: нямало вътре новаторство. Не съм съгласен. Няма измислени широкомащабни светове, това е вярно - не е като "Дюн" или "Властелина" например. Аз обаче не смятам, че новите светове - дори и в този жанр - са задължителен атрибут на "голямата" и "сериозната" литература. Надали е нужно да пиша, че магьосническият свят, че дори и самата магия не са основният обект в центъра на вниманието на авторката. Нейният поглед е обърнат навътре към душите на героите, към тяхното светоусещане и морал. А светоусещането и моралът на магьосниците се оказват досущ като тези на мъгълите... Аз мисля, че дълбочината и широтата на този поглед, фините детайли на характерите и мотивацията им определено СА новаторство. По този признак много от изброените в темата любими (и наистина забележителни) произведения (няма да посочвам заглавия, защото не се каня да правя класация на "най-великите", това би било чутовна глупост) дишат праха на Джо. Аз лично оставам неудовлетворен от книги, в които може да има пищни измишльотини и свръхзавързан сюжет, напрежение и изненади, написани са технически перфектно, създават тръпка и напрежение, но... нито има обоснованост и що-годе някакъв реализъм в това, което се случва, нито пък изпращат някакво послание на читателя, който само се забавлява с тях, но не научава нищо ново. Особено ме отвращават книгите, наситени с безсмислено зло, което сякаш пада от небето без никаква причина, освен да има с какво да се борят "добрите" (които пък са добри предимно затова, защото се борят с "лошите", и т.н.).

Не зная, дали следва да се нарече новаторство това, че Роулинг умее да говори за много големи, дълбоки и сложни етични теми по невероятно прост и разбираем начин, ограничавайки до възможния минимум абстракциите и всякакви външни внушения. Не са много тия, които го умеят. Аз, като отдавна отминал юношеството човек, ценя поредицата най-много именно заради това. Книгите провокират мислене върху тези теми и учат на много висок морал, но без сянка на морализаторство. Това е изключително постижение, достъпно за малцина.

Всъщност постиженията на Роулинг са може би преди всичко количествени, но взети като съвкупност, наистина впечатляват (е, поне мен). Книгите повдигат изключително многообразие от морални проблеми. Не един или два, а цял огромен спектър - като се почне от обикновения страх от смъртта и се стигне до расизма и бюрокрацията, хайде да не изброявам. Представя се добре изрисувана и много изпипана в детайлите сцена, която изглежда изключително реална (въпреки магиите) и човек успява лесно да "повярва", да се потопи в нея - щом това се случи с дъртак като мен, какво да кажем за децата? Героите са лишени от всякаква идеализация - освен може би някои от смъртожадните, за което аз лично съжалявам. Всичко случващо се е перфектно обосновано, рядко решенията падат от небето. На твое място не бих роптал, че основните събития са били предвидими. Какво беше казал Конфуций за пътя и целта? Четенето (извървяването на пътя) беше за мен наслада, а липсата на драстични изненади в не особено трудно предвидимия край не ме наскърби особено.

Това, че езикът е прост, както са прости и разбираеми случките, чрез които се отправят моралните послания, за мен е предимство, и то голямо, а не недостатък. Може би е въпрос на личен вкус, но не харесвам изкуство, което не можеш да разбереш ясно сам със собствения си ум; не харесвам цапаниците във "висш стил", за тълкуването на които ще ми трябва гид. Още повече, че такава цапаница никога не може да "ме хване за сърцето". Джо успя да го направи и макар да ми е трудно като лаик да оценя и обоснова точния механизъм, по който стана това, и пиша с чисто сърце червена точка.

Не мога да не възразя и срещу изброените като "основни" характеристики на Хари:

"1. Неподчинението и презрението към хората с които живееш." Не, докторе, Хари презира само тези, които заслужават презрение. Неподчинението му не е самоцел, дори сравнително рядко е обикновено хлапашко немирство (майстори на това са Фред и Джордж, не Хари). Хари умее да отличава важното от маловажното, да поставя морала и разбиранията си за добро и зло, да правилно и грешно над формалните норми и правила, което е абсолютна необходимост за всяка достойна личност.

Далеч по-основна негова характеристика е състраданието и човещината. В последната книга, след разтърсващата глава 34, на второ място по сила бих поставил момента, в който Хари предлага МИЛОСТ и изкупление на самия Волдемор! Забеляза ли този момент, рицарю-джедай?

"2. Усещането че си уникален, неповторим и специален." Това пък как можа да го напишеш! Хари цял живот страда, негодува и бяга тъкмо от това усещане.

"3. Ти си избрания и само ти можеш да спасиш света." Тук донякъде съм съгласен с теб, може би ролята на "избраник" беше заявена малко по-категорично от необходимото. Много е важно обаче това, че "Избраният" в книгата е избран не толкова за подвизи, слава и завист, а за жертви, мъки и страдания в името на една голяма и благородна цел.

Та не мога да се съглася, че "Хари Потър" е литературен хамбургер, или чалга, или нещо подобно. За мен книгата е явление и вярвам, че мястото и в световната литература и е осигурено за далечното бъдеще - не заради глупости като рекламата, модата и печалбата, а заради големите и ценни достойнства на книгите.