Много ми харесаха последните неща, които каза. Аз също винаги съм изпитвала огромно уважение и дори нещо като страхопочитание към всеки автор, успял да напише толкова много, и също не мога да не си представя изписването /а преди това - обмислянето/ на всяка една дума: как всичко да бъде написано така, че да "се върже" с всичко останало. И наистина, като се има предвид, че всяка следваща книга от поредицата е все по-обемиста и съдържаща все повече информация, мисля, че Роулинг се е справила блестящо.
Да си призная, и аз леко се изненадах от това с пръчките. Но пък, от друга страна, никъде в книгите не се твърдеше изрично, че един магьосник не може да си служи с пръчката на друг, а само, че не може да очаква толкова добри резултати, колкото ако си служи със своята.
Сцената в гората и на мен ми е сред любимите, а иначе много ме впечатлиха и някои сцени в 16 и 17-та глава.33-та и 34-та според мен определено са най-силните глави от книгата.
Накратко - знам, че се повтарям, но пак ще го кажа: за мен това е най-добрата книга от поредицата.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...