И аз не усетих кога ме грабна книгата. Може би някъде след средата на четвърта глава, дотогава всичко ми звучеше като предисловие към онова, което ще последва. Докато я четях, и аз като че ли не бях на този свят, всеки път като я оставех за малко, ми трябваше време, за да се осъзная и "да изплувам".
Признавам, че имаше много неща, които ме шокираха. Едното, разбира се, бяха разкритията за Снейп. Още от самото начало, както би казал Дъмбълдор, "бях решила да го мразя, и толкова". Накрая обаче изпитвах почти топли чувства към него. Разказът му наистина беше невероятно въздействащ.
Аз също не можах да разбера какъв беше смисълът на смъртта на двамата родители. Точно за това нещо имах чувството, че е скалъпено с единствената цел да се придаде допълнителен драматизъм на ситуацията. Беше нелепо.
Обяснението за оцеляването на Хари наистина беше твърде неубедително, признавам. За мен всичко водеше към трагичен край, и изведнъж... това. Не че съм имала някакви кръвожадни желания, но това много ми прилича на решение, взето под натиска на феновете.
Да, и аз бих се зарадвала на предисторията... може би ще има нещо в тази енциклопедия, която Роулинг се кани да пише. Но не мисля, че една цяла нова поредица е добра идея... твърде много би заприличало на сапунена опера.
Е, историята беше хубава, жалко, че свърши, но все пак всичко си има край. Последната книга наистина беше разтърсваща, и ми е тъжно, че свърши. И на мен не ми се пораства още... затова ще я прочета и на български.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...