Тази книга ми се вижда най-дълбока и философска от седемте. Джо определено има навика да подхвърля философски теми, при това по много ненатраплив и лишен от всякаква нравоучителност начин. Направи ми силно впечатление темата за "по-голямото добро", която определено не може да мине за "детска"; толкова много възрастни имат големи проблеми в намирането на баланса между целите и средствата, всъщност всички ежедневно решаваме този проблем и това е до голяма степен критерий за нашата нравственост. Авторката ни показва подходите на различни хора към "по-голямото добро": на Гринделвалд, Снейп, Дъмбълдор, Хари... има върху какво да се замисли човек, съпоставяйки техните рамки на оправданите средства. Много ме впечатли и начинът, по който бе описана саможертвата на Хари - уж банална тема, едва ли не скучна, но тук развита така невероятно откровено и човечно, без фанфари и овации, без героични пози, без да бъде спестена грозотата на естествения за всеки ужас от смъртта и същевременно показвайки липсата на всякакво колебание за тежкото, но непреклонно решение... което всъщност съставлява истинския героизъм. Моите най-дълбоки почитания към Джо!