Ами според мен Роулинг много "порастна" с тази книга. Аз винаги с голямо удоволствие съм говорил за развитието на нейният стил, на повествованието, дори донякъде на интригата през тези 10 години. И наистина ако първата книга спокойно можеше да бъде четена и разбрана от 11-годишни, то вече в книга 6 имаше някои шегички, който страшно ми харесаха, но едва ли биха били схванати от много млад тийнейджър (имам предвид майтапа за татуировките например). За сюжета, за тази все по-тъмна атмосфера, която е любима на всички "критици" въобще няма да говорим!
Да, според мем финалът бе предвидим. И все пак, както другите казват, никой не чете (или поне малко хора) книгата само за да разбере какво става. Всички знаем, че Ромео и Жулиета умират накрая, пречи ли ни това да отидем и да гледаме една добра постановка? И доколкото беше предвидим, аз трябва да призная, че не успя да ме грабне много. Тук изразявам лично мнение, но според мен силата на Роулинг не е в епичните/трагични сцени наситени с напрежение. Нейната стихия е субтилното, детайлното; последният поглед на Снейп, снегът върху гробовете на Джеймс и Лили (това беше дива спекулация, но все пак сцената заслужава внимание).
Епилогът?! За епилогът вече писах. Според мен той е точно класически епилог в стил: "а ето какво стана с нашите герои след 20 години". Един епилог напомнящ много на завършека на Питър Пан например (за мен Питър Пан и Хари Потър винаги ще имат едно специално място в "детската литература" и надявам се някой ден ще мога да заведа моите внуци да видят паметника на Хари Потър до този на Питър Пан). Пак на същата гара, където се запознахме с повечето герои, ние ги виждаме за последно, вече порастнали, заедно със своите наследници. И пак както преди двадесет и пет години се повтарят същите вълнения, същите емоции. Животът е възобновил своя кръговрат, само белега на Хари никога вече няма да боли....