"Силна" е точната дума. За мен поредицата престана да бъде просто детска някъде от средата на третата книга, но тази, последната, определено е най-дълбоката от всички досега и ме накара да се замисля за много неща.
И аз прекарах четири безсънни нощи, докато я прочета - и не съжалявам дори за една минута от тях. От много, много време не се беше случвало книга да ме грабне и заплени така: просто сякаш ме притегляше.
Казваш, че финалът е бил предвидим. Да, може би... но за себе си знам, че почти до последната минута не ми се вярваше, че нещата могат да свършат добре. Разбира се, досещах се за някои неща, подозирах ги от години, но пък имаше други, които напълно ме изумиха. А дори и онези, за които се досещах предварително, които някои биха нарекли "предвидими", бяха разкрити по един наистина майсторски начин. Не знам дали Роулинг е плакала над 34-та глава, но точно тази, както и 36-та, бяха главите, които ме разтърсиха най-силно и също ми идваше да се разплача. Аз също смятам, че книгата е шедьовър. Истинско майсторство е да успееш да опишеш подобни неща така, както го е направила тя: да обрисуваш подобни покъртителни сцени, без да си служиш с високопарни и сложни думи. Аз лично имах чувството, че не чета, а просто някой седи до мен и ми разказва.
Епилогът също ми допадна - едновременно кратък и съдържателен. Да си призная, за момент очаквах нещо от типа на старите, класически епилози, от рода на "А какво стана с нашите герои". Радвам, че очакванията ми не се оправдаха.
Достави ми голяма наслада да прочета книгата на английски, но ще прочета и българския превод, когато излезе през декември. Дано преводачът е човек със сърце, човек,който ще успее да долови вълшебството и огромния положителен заряд на тази книга.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...