И аз току-що я дочетох...
Много, много силна. Определено най-хубавата от поредицата. Достави ми рядко наслаждение и няколко безсънни нощи, през които просто не можех да се откъсна от нея.
Финалът, разбира се, бе в общи линии предвидим, макар подробностите наистина да са изпипани от майсторска ръка. Въпреки това мисля, че никой няма да изпита досада от това, че ще прочете неща, които е очаквал. Чел съм много художествена литература, но много малко пера са съумели да сътворят нещо толкова покъртително, истинско и дълбоко като Глава 34. Мисля, че това е главата, над която Роулинг признава, че е плакала. Пристрастен съм, разбира се, но според мен седмата книга може да бъде описана кратко само с една дума - шедьовър. Роулинг е не само литературен гений, тя е човек с рядко чиста душа, която е съумяла да излее посредством тези на героите си.
И епилогът, макар да е написан с привидно неутрален и повествователен тон, е много силен и разтърсващ завършек на книгата. За мен той беше едно откровение за това, как Времето заличава дребните стремежи, моментните страсти и увлечения и запазва само големите, важни и значими неща. Имената, които ти спомена... прощалните думи на Кингс Крос... всичко това е прецизна работа на истински майстор, на когото се възхищавам искрено.
Не искам да пиша повече, защото повечето хора още сигурно още не са стигнали до края. Мога само искрено да им завиждам!