Може би не съм се изразила ясно. Не говоря за нещо от типа "а, еди кой си кихна, така че след секунда ще извади кърпичка". Говоря за вътрешно усещане, за интуиция. И не става въпрос за това, какво ще се случи пет-шест страници по-нататък, говоря за неща, които разбрах и за които се досещах към началото или средата на книгата, и които наистина станаха накрая. И не мисля, че точно тази книга може да се нарече предвидима. Не очаквах точно такъв край, напротив, но се радвам, че свърши по този начин.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...