|
|
| Тема |
 Просто имах нужда да споделя |
|
| Автор |
denny (Choco monster) |
|
| Публикувано | 28.07.07 12:38 |
|
|
|
Току-що дочетох последната книга
Не знам откъде да започна, как да нарека и как да изразя това, което изпитах Не знам такива думи, макар да съм филолог Затова ще карам по-просто Определено смятам, че това е най-добрата книга от цялата поредица И не просто добра - смятам, че е гениална. Докато я четях, просто имах чувството, че не съм на този свят. И почти през цялото време, докато я четях, ми се струваше, че съм установила нещо като духовна връзка с Роулинг. Или - да използвам магически термини - че някак си виждам какво става в съзнанието й, сякаш усещам какво ще се случи в следващия момент. И преди ми се е случвало да предусещам няколко страници предварително какво ще се случи, с други книги, не с нейни, но този път беше по-силно от всякога. Искам да споделя
много неща, но не знам колко души са прочели книгата и не ми се ще да им развеалям удоволствието. Просто споделям силното въздействие, което имаше върху мен тази книга.
ПП. Леко се шокирах, к8огато видях как Хари е нарекъл сина си. Но като се замисля, напълно логично е...
Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man... Редактирано от denny на 28.07.07 12:41.
| |
| |
| 
|
|
