Хъм, ами като се има предвид, че свърших да чета към 5 сутринта а в 9 станах за работа, малко ми е трудно още да осмисля прочетенето. Финалът е ясен: малко холивудски, но това според мен поне беше ясно от доста отадавна. Все пак Хари Потър е (беше) предимно детска книга, пък и май билдунгсроманът като цяло клони към хепиенд (поне тези които аз съм чел, макар и да са малко). Въпросът бе, кого ще "жертва" Роулинг. В това отношение според мен романът предлага интересно решение. Фред и Доби няма да ги коментирам, но Снейп и Лупин са доста някак си "логични": те са последните от групата Джеймс, Сириус, и т.н. Особено много ми направи впечатление една забележка някъде по уики-тата, ако не се лъжа, как Снейп опитва да намери очите на Лили, поглеждайки Хари преди да умре. Тук определено трябва да се отдаде заслуженото на Роулинг: определено много добро хрумване. Друг силен момент е истинската причина за смъртта на Дъмбълдор (проклинанието от камъка, не "физическото" му смърт причинена от Снейп) - изкупление за стореното на сестра му.
Лъжата на майката на Малфой накрая също е интересна. Според мен тук Роулинг имала страхотна идея, която не е успяла да "реализира" добре.