Re: Бригада за превода на кн. 7 / Фен клубове / Хари Потър

ГЛАВА ПЪРВА
ВЪЗХОДЪТ НА ТЪМНИЯ ЛОРД

Двамата мъже се появиха сякаш от нищото. Намираха се на няколко ярда един от друг, а тясната уличка беше осветена от лунна светлина. Настъпи секунда мълчание, магическите им пръчки бяха в готовност, но после те се разпознаха и ги прибраха под плащовете си.
- Новини? - попита по високият от двамата.
- Много добри! - отговори Сивиръс Снейп
Уличката граничеше с диворастящи ниски храсти отляво и с добре поддържан жив плет отдясно. Плащовете на двата мъже се ветрееха около глезените им докато те се разхождаха по уличката.
- Мислех, че съм закъснял. - каза Яксли, неговото лице се появяваше и скриваше под сянката на дърветата, които закриваха лунното сияние от време на време. - Беше малко по-трудно отколкото очаквах, но мисля че той ще бъде доволен. Сигурен ли си, че ще бъдеш приет добре?
Снейп кимна, но не каза нищо. Напуснаха уличката като завиха надясно по една широка алея. Живия плет продължаваше по алеята и стигаше до внушителна желязна порта, която препречи пътя на Яксли и Снейп. Никой от двамата не забави стъпка. Те само вдигнаха левите си ръце като за поздрав и преминаха през масивното желязо все едно портата беше направена от дим.
Тисовият жив плет притъпи звука от стъпките им. Чу се шумолене от дясната им страна. Яксли веднага извади пръчката си и я насочи към източника на шума, държейки я над главата на спътника си. Малко след това мъжете видяха чисто бял паун, който се перчеше царствено, стъпил върху живия плет.
- Той винаги се е пазил добре Луциус. Пауни... - Яксли мушна магическата пръчка обратно под наметалото си сумтейки.
Прекрасно имение изникна от мрака в края на алеята. От прозорците на първия етаж струеше светлина. Някъде отвъд живия плет, в мрака, се чуваше шуртящата вода на фонтан. Чакълът скърцаше под краката на Яксли и Снейп докато те се забързаха към предната врата на имението, която се отвори сама когато наближиха, въпреки че очевидно нямаше човек от другата и страна.
Вестибюлът беше сумрачен, с луксозна декорация и и забележителен килим покриващ почти целия каменен под. Очите на портретите по стените следваха минаващите покрай тях Снейп и Яксли. Двамата мъже спряха пред масивна дървена врата водеща към следващата стая.
...
To be continued