|
Ще ме извините за офф-топик темата, но като гледам не е нито първата, нито ще е последната. Просто случайно се мернах насам и ме налегна носталгията. За доброто старо време... Едва ли някой тук ме помни. Макар преди да бях редовен юзер, не съм се мяркала повече от две години. Да не кажа цели три. Нямам спомен вече. Колко време е минало от онази Хермиона, която пишеше на латиница и се заяждаше с половината свят? Хах... да... този форум беше началото за мен. Просто исках да му кажа едно закъсняло "сбогом".
Виждам нови лица, виждам и стари познати. Но тук изглежда променено. Вярно, допускам, че е възможно аз да съм се променила прекалено много за това време и да не гледам на нещата както преди, но сякаш и малкото смисъл, който имаше преди в този форум, е изчезнал някъде безследно. Не пиша тази тема с някаква особена цел. Просто изпитах огромното желание да излея всичките емоции, които ми донесе посещението в добрия стар дир.бг.
Попаднах на тема "Напикавате ли се нощем" на първа страница. Попаднах и на тема, в която се моли за стискане на палци за изпити. Реших да не гледам повече. Вярно е, че всичко се променя, че не можем цял живот да се водим от някаква фенщина, вярно е също, че обикновено старите форуми се превръщат в затворени общества и се израждат в нещо, което не е трябвало да бъдат. Обаче... Не можем и да позволим мястото, което обичаме (обичахме? Или поне някои от нас) да заприлича на... хм... това, на което прилича. Да, бъдете приятели. Интересувайте се един от друг. Но не забравяйте и това, което в крайна сметка ви е събрало тук.
Сега сигурно ще се чуе "Коя си ти, че да ни казваш какво да правим" и ще ви разбера. Не очаквам нищо от вас. Главната цел на това мое писание е да поздравя старите лица, които още са тук... и тези, които не са. И да стискам палци някой да се сети коя съм. Колкото и малко вероятно да е. Поздрави на breathless, galeuse, светпен, Sparhawk и squeal, които все още се забелязват сред никовете тук. Поздрави и на Келеборн (може би най-важният, с когото свързвам това място), Огледална (първият човек, към когото изпитах искрено уважение), Нинийв (ех, загубихме се с това момиче), Independent (пазя още един от аватарите й...), American Ghost Dancer, НЕК, Бамфи... че даже и на Jumper (странно, него пък свързвам само с конфликти). О, и на едно момиче, което наричаше себе си Професор Сабина. Никога няма да я забравя.
Дължа едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички по-горе. Те... бяха част от живота ми прилично дълго време. И макар и след толкова време, помня всеки един от тях. Днес, по-голяма и много променена, обръщам поглед назад. И ви пожелавам слънчеви дни и надежди. Пазете това място чисто. Заслужава си.
Хермиона
|
Спомени... и още нещо
