Глава пета: Месни крачета

Когато на следващата сутрин Хари отвори очи първоначално си помисли, че къщата гори, но когато се разсъни достатъчно, за да сложи очилата си, установи, че това са просто слънчевите лъчи отразени в косата на Джини.Слънцето отдавна бе изгряло и напичаше през прозореца на стаята, като обещаваше един светъл и топъл ден.
Хaри стана от леглото, протегна се и, на пръсти, за да не събуди останалите излезе от стаята.Слизайки в кухнята видя, че будни са само родителите на Рон.Портретът на Дъмбълдор стоеше празен облегнат на стената.
-Добро утро!- поздрави ги той бодро и се настани на един стол до масата.
-Добро утро, момчето ми.- отвърна госпожа Уизли и му подаде една препечена филийка.-Добре ли спа?
-Благодаря, да.- и като се сети, че писмата им от училище още не са дошли, попита.-Пощата пристигна ли?
-Още не.- този път му отговори господин Уизли и се прозя.- И аз чакам няколко писма от Министерството.Не бяха особено доволни, че двама от семейството ни си взимат двудневен отпуск по едно и също време.
-Обзалагам се, че е така.- каза Хари и се засмя-Без червените ви коси Министерството сигурно е доста по-сиво.- възрастните магьосници също се усмихнаха.
Скоро след това започнаха да слизат и останалите, които бяха спали в къщата.Само Бил и Фльор не дойдоха на закуска.”Нека ги оставим поне днес да се излежават” каза госпожа Уизли и им занесе кафе и кроасани.
-Скоро ще пристигне пощата!- съобщи Рони погледна часовника си.Ето, че още неизрекъл тези думи през прозореца влетяха няколко сови.Четиримата приятели нямаха причина да очакват нищо особено.Дори изпитите за СОВА на Джини бяха отменени, така че бързо отвориха пликовете си.Когато Хари прочете писмото си установи, че там има само списък на книгите, които щяха да са му необходими за последната му учебна година.Свери го с този на Рон и те се оказаха сходни:

“Ръководство по трансфигурация за напреднали” от Емерик Суич
“Злото: начини да се предпазим” от Гард Сейфнес
“Магически разтвори и отвари за напреднали” от Арсениус Джигър
“Класически заклинания( за седми курс)” от Миранда Гошуок
“Магически билки и плесени” от Филида Спора

Джини беше получила списък с необходимите учебници за шести курс, а писмото на Хърмаяни беше допълнено от:
“Древни руни: магията на езика” и “Ръководство по аритмантика за напреднали”.Както винаги в писмата им напомняха, че срокът започва на първи септември, и че трябва да се качат на влака заминаващ от гара Кингс Крос от перон девет и три четвърти.Единствената разлика в сравнение с други години бе, че подписът на заместник директора не бе на професор Минерва Макгонъкол, а на...
-Професор Флитуик!- ахна Хари, когато видя името му в писмото си.-Той ли е новият заместник директор?
-Защо се учудваш?-попита го Хърмаяни.-Ти кой очакваше да бъде?
-Някой...по-авторитетен...- каза Хари.
-Финиъс Флитуик е отличен магьосник, Хари.- госпожа Уизли се беше върнала.-Щом се е справил с ръководенето на дом, нищо не му пречи да се справи и с по-отговорна позиция.
Тя погледна съпруга си и му каза:
-При това положение не е лошо още днес да отидем до Диагон-али.Да използваме, че всички са свободни.
-Права си, Моли, но не съм говорил с Министерството да ни осигурят транспорт и охрана.- господин Уизли погледна децата си и Хари и въздъхна.
Тук в разговора се намеси и Тонкс:
-Не са ни нужни коли от Министерството, Артър.Аз и Мориган сме свободни и можем да дойдем с вас.Ще се магипортираме.До колкото знам Джини е единствената, която няма разрешение да използва магия.
-Така е, и аз ще дойда с вас.- добави Чарли.- Двама аврори и трима възрастни магьосника е добра охрана.
-А и нека не забравяме, че тези момчета и момичета съвсем не са беззащитни.- Тонкс им намигна.- Направиха смъртожадните за смях преди по-малко от месец.Не ми се иска да мисля колко е бил ядосан Вие-знаете-кой когато е разбрал, че няколко невръстни магьосници са удържали битката със скъпите му поддръжници.
-Да, наистина.Добре, тогава нека всички да се приготвят.-предложи господин Уизли и самият той отиде да се преоблече.
Скоро Хари, Джини,Рон и Хърмаяни бяха готови за път.
-Моли, аз тръгвам с Хари.Ти вземи Джини, а Рон и Хърмаяни ще се оправят сами.- каза червеникосият магьосник и излезе през вратата.- С останалите ще се срещнем там.Хайде, Хари.
Момчето го последва и излязоха на поляната пред къщта, която още бе обагрена във сребристо.Хари се хвана за ръката, подадена му от по-възрастния магьосник и с едно пук! Заедно се магипортираха пред “Продънения котел”.Когато и останалите се магипортираха до тях, всички заедно влязоха в малкото мрачно заведение.Сега то изглеждаше още по-тъмно от друг път.Нямаше никакви клиенти и Том, барманът, разсеяно бършеше чашите с унил вид.Деветимата минаха бързо през кръчмата и се озоваха в задния и двор.Чарли Уизли почука с магическата си пръчка по втората тухла от ляво надясно, три нагоре от кофите с боклук и пред очите им се разкри проход към тясна, извиваща се, кълдъръмена уличка.
След завръщането на Волдемор Диагон-али бе станала сиво и мрачно място.Всички се движеха забързано и на групички и никой не се спираше да поговори с познат за цената на змейския дроб или за някоя противоречива статия в “Пророчески вести”.Ежедневните грижи на хората бяха заменени от постоянен страх.
-Първо трябва да вземем учебниците ви.А след това на ред е аптеката.- категорично заяви госпожа Уизли, и добави- После може да отскочим и до шегобийницата.
Оформени в компактна група всички се насочиха към книжарницата.
-Най-добре е да не влизаме всички.- предложи Тонкс и когато стигнаха до там те тримата с Чарли и Мориган останаха да чакат отвън.
Когато останалите влязоха във “Флориш и Блотс” там цареше обичайната блъсканица.Макар и смутни, времената не се бяха променили относно книгите- всички търсеха книги със заклинания.
“Явно всички са решили да пазаруват днес” помисли си мрачно Хари и се запровира с мъка между лавиците и хората струпали се около тях.След като взеха необходимите учебници, а Хърмаяни и няколко доста дебели книги “като допълнително четиво”, според нейните думи, бяха готови да се насочат към аптеката.След като четиримата грифиндорци попълниха запасите си от вълшебни билки и органи на магически животни, следващата им спирка беше “Магическа менажерия”, от където купиха храна за домашните си любимци.
-Най-накрая!- възкликна Рон, когато стигнаха домагазинчето с надпис “Магийки шегобийки от братя Уизли”.То бе единственото цветно петно сред сивотата на Диагон-али.
Един по един всички влязоха вътре.Хари обходи с поглед шегобийницата.Също както във “Флориш и Блотс” и тук беше пълно, но хората оформящи блъсканицата бяха коренно различни.Докато в книжарницата тълпата бе съставена предимно от възрастни магьосници и по-малко на брой, търсещи учебници, ученици от “Хогуортс”, тук ситуацията бе напълно противоположната.Пред себе си Хари виждаше десетки деца от най-различни възрасти, придружени от родителите си, струпали се около рафтовете и разпалено обсъждащи една или друга стока.Помещението пред очите му изглеждаше по-голямо от това, което си спомняше от последното си идване тук и Хари се зачуди дали е раширено с магия или просто близнаците са купили и съседното магазинче.
-Здравейте!- поздрави ги единият близнак щом ги съзря и тръгна към тях.- Но какво виждат очите ми ?!Та вие сте излезли по двойки!Колко мило...
-Кое е толкова мило, Фред?- другият близнак също се бе появил от малката стаичка и бе дошъл при тях.
-Та всички те са по двойки, Джордж.- отвърна му брат му и се усмихна.- Само скъпата ни Тонкс е сама.
-Какво ви води насам?Мислех, че ако зависи от мама няма да излезете от щаба преди началото на септември.
-И наистина е така, Джордж.- майка му го погледна остро.-Но трябваше да им купим учебници и всички други необходими неща.Решихме да минем и през вашия магазин.Надявам се да не сме сгрешили.
-Ееееех, училището...движеща цел над всичко.- Джордж не криеше иронията в гласа си.- То ни даде доста, макар да смятам, че последната ни година прекарана там съвсем не бе една от най-ползотворните.- Но...стига сме ви задържали.Влезте, разгледайте.Имаме нови артикули, които може да харесате.А и ние трябва да обърнем внимание и на другите си клиенти.- завърши той многозначително и смигна на брат си с поглед насочен към две момичета на щанда за променящи цвета си аксесоари.
Хари погледна към рафтовете в по-забутаната част на магазина.Точно сега нямаше никакво желание да се набива на очи.С един последен поглед се увери, че Джини, Хърмаяни и Рон се забавляват добре със най-новите видове фалшиви магически пръчки( тези, вместо да се превръщат в нещо или да те удрят по врата, за разлика от предните, сипеха закани и ругатни веднага щом се опиташ да направиш магия с тях), се насочи към рафтовете, които бяха приковали вниманието му секунди преди това.Пред него едно симпатично русо момиченце говореше с баща си:
-Татко, ще ми вземеш ли от тези?Много ми харесват!
-Да, миличка, ще ти взема, но трябва да побързаме, защото мама ни чака в къщи и не бива да я караме да се притеснява като закъсняваме.- бащата бе тридесетина годишен магьосник с тъмносиня, почти черна мантия.Личеше му, че е млад, но преждевременно побелелите му коси го караха да изглежда далеч по-възрастен.- Хайде да платим и да се прибираме.
Когато тръгнаха към касата Хари отиде на мястото, където до преди малко бяха стояли.Погледна към лавицата и се зачете.”Мийт фийт”* гласеше яркочервеният надпис на пакета.
-Хари!- нечий познат глас извика името му.Момчето се обърна и видя, че Джини се е насочила към него и го вика.-Хари, ела.Тези неща и без това няма да ти харесат.- каза тя и го повлече през навалицата.Той бе озадачен от думите и, но въпреки това тръгна с нея.С периферното си зрение долови някакво движение зад себе си и когато погледна натам видя, че Тонкс ги следва плътно като сянка.Косата и не беше с обичайния си розов цвят, но Хари си помисли, че го промена просто, за да не скучае.
Когато най-сетне с Джини намериха Рон и Хърмаяни попаднаха на разгорещен спор помежду им, воден очевидно за действието на някой от продуктите на близнаците.Хари харесваше повечето от нещата, които бяха измислили, но въпреки това бе склонен да признае, че част от тях са наистина опасни.
-Рон, това е наистина жестоко, спрямо когото и да било.предсатви си, че някой скрои такъв номер на теб.Не вярвам да ти стане много приятно.- гласът на Хърмаяни се извисяваше все повече и повече.
-Може би, но все пак си заслужава да видиш как действа.Дори и опитното зайче да съм аз.- на свой ред твърдеше Рон.
Хари погледна към кутийката, която държеше приятелят му.Взе подобна на нея от рафта зад себе си и първото, което забеляза бе изображението нарисувано от едната и страна.То бе картинка на момче със влажен поглед, забит някъде пред него, увиснала челюст и, странно напомнящо на кучешко, глупаво изражение на лицето.Най-отдолу с яркоцветни букви пишеше:
“Смеси, вкуси и приятел ужаси!”
Хари прочете обяснението и си изясни, че този “Дропс Мопс”**, за чието действие се караха Рон и Хърмаяни всъщност не е опасен.Просто, както много от джунджуриите в шегобийницата, имаше способността да те направи за смях- бонбонките имитираха успешно “Всякаквовкусовите бончета на Бърти Бот”, с малката подробност, че освен различен вкус всяко бобче имаше свойството изялия го да придобие влажния поглед и отнесено изражение на кучетата Мопс.
Хърмаяни и Рон продължаваха да спорят и Джини ги скастри:
-Не мога да разбера защо се карате.Това е просто поредната по-груба шегичка на Фред и Джордж.”Да се забавляваме на чужд гръб”- това е било вечното им мото.Колкото и да викате, освен да си издерете гърлата друго няма да направите.Затова най-добре спрете и нека да разгледаме и останалата част от магазина.
Хърмаяни бързо се съгласи, и когато и Рон смънка едно “Добре, де!” четиримата се отправиха към вътрешността на шегобийницата.Там на една от етажерките видяха кутийки с дражета “Айси-Спайси”***.Точно когато Хари се пресегна да вземе една от тях, за да я разгледа се появи единият от близнаците.
-Джордж, да не би клиентите ви да си имат гаджета, та приключихте толкова бързо?- подкачи го Джини и се усмихна.
-Не, сестричке, просто се оказа, че някои неща изглеждат много по-добре отдалеч.Оставих брат ни да се занимава с тях, а аз се измъкнах.- отговори и той и показа белите си зъби изпод широка усмивка.Погледа я и се обърна към Хари.-Хари, трябва много да внимаваш с малката ни сестричка.Може да хапе ( Джини повдигна вежди и погледна брат си с така познатия от майка им поглед), но всички много я обичаме.Ти си ни приятел и почти наш брат.Обичай я така както заслужава.
Тогава Джордж видя кутийката в ръцете му и възкликна:
-О!Чудесен избор!- взе една от рафта пред себе си и се зае да разказва.-Стават и за собствена забава и за номер.
Хърмаяни направи онзи неин поглед “Нали ти казах”, но не пророни и дума.
-Езика ти си изгори,
небцето после вледени,
на приятел номер погоди,
или на враг лош спомен подари...- издекламира близнакът и обясни.- Синята половинка е отровнолюта, с Фред доста се постарахме да е така, а червената съответно вледеняващата- обхваща те ледена вълна, та чак крайниците ти се разтреперват.Нарочно разменихме стандартните цветове, така е по-неочаквано.Искаш да започнеш с изстудяващата половинка, мислиш си, че е синята, лапаш и...изненада!- самодоволна усмивка се разля по лицето му.- Само по четири сикли опаковката, но ти, Хари, разбира се не плащаш.- и сложи в ръцете му още две кутийки.
Господин Уизли, последван от останалите, се зададе откъм ъгъла и съобщи:
-Трябва да си тръгваме, и без това достатъчно се задържахме тук, а днес имаме още работа.
“Добре,де”, ”Ох, да добре”, ”Щом се налага”, “Е, да” недоволно замърмориха всички и затътриха крака към изхода, последвани от Тонкс, чийто цвят на косата продължаваше да се мени с бясна скорост.
-Довиждане!-близнаците ги изпратиха до вратата и им напомниха.-И не забравяите услугата ни ‘поръчка по сова’.
По двойки всички отново се магипортираха пред “Хралупата”.След като се появи и видя, че всички са налице Тонкс се извини и каза, че трябва да отиде другаде.
Когато влязоха в къщата Хари попита:
-Какво и става на Тонкс?Косата и се променяше толкова бързо от огненооранжева до изгарящочервена, че дори и вашите коси бледнеят пред пламъка в нейната!?!
Джини му отговори първа:
-Нали си спомняш за кутийките, на които пишеше “Мийт Фийт” и аз ти казах, че няма да ти харесат?Амииии...те са за върколаци, по-точно за деца върколаци.Фред и Джордж разработиха цяла серия от бонбони с вкус на сурово месо когато разбраха колко много деца е ухапал Грейбек само през последната година.Навярно, когато те е последвала до редицата с тези продукти Тонкс се е сетила за това чудовище и затова бе толкова бясна.
Като чу това Хари си обясни белите коси и загриженото изражение на магьосника, който бе видял да пазарува с малката си дъщеричка.След два дни беше пълнолуние.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------

*meat [ mi:t] месо (англ.ез.)
feet [ fi:t] стъпала ( ед. ч.- foot- стъпало)
**Мопс- порода дребни кучета, със сбръчкана кожа, сплескано лице и тъжен поглед http://www.dogbreedinfo.com/poodlemix.htm
*** icy [aisi] леден, вледеняващ ( англ.ез.)
spicy [ spaisi] подправен, лютив

Рай от лявата ми страна,
ад от дясната,
а отзад ангела на смъртта...